Карл Микел (Karl Mickel), немски писател, е роден на 12 август 1935 г. в град Дрезден в работническо семейство. Там посещава основно училище от 1941 г. до 1949 г. и заедно с майка си преживява англо-американските бомбардировки над Дрезден през февруари 1945 г. Завършва гимназия в Дрезден (1949 - 1953) и икономика в Берлин (1953 - 1958). Работи като икономист, редактор и театрал - професор във Висшия институт за театрално изкуство „Ернст Буш”. Автор на поетичните книги „Възхвали и ругателства” (1963), „Vita nova mea” („Моят нов живот”) (1966), „Ледников период” (1975), „Желязна ера” (1975; 1981), „Одисей в Итака. Стихотворения 1957-1974″ (1976), „Мотек казва” (1990), „Палимпсест” (1990), „Часът на духовете” (1999), „Посещението” (посмъртно, 2003), както и на „Приятелите на Лахмунд” (роман, 1991), „Из другия свят” (разкази, 1998), „Съчинения в шест тома” (2000). Заедно с Адолф Ендлер издава поетичната антология „В тази по-добра страна” (1966). Занимава се и с преводи. Пише либрета. Носител на наградите „Хайнрих Ман” (1978), „Вилхелм Мюлер” (1997), „Кристиан Вагнер” (1998). Има две деца със съпругата си, и син от връзката му с поетесата Сара Кирш. Умира на 20 юни 2000 г. в Берлин. Посмъртно излизат и други книги на писателя.

Публикации:

Поезия:

ОПЛАКВАНЕ И СМЯХ/ превод: Ана Александрова/ брой 148 май 2022