Мохаммад Таги Бахар (Mohammad-Taqi Bahar), ирански поет, учен, политик, журналист, историк и професор по литература. е роден пред 10. 12. 1889 г. в Мехшад, столица на провинция Хорасан в североизточната част на Иран. Наследява от баща си Мохаммад Казем Сабури титлата „Крал на поетите” по благоволение на тогавашния шах на Иран - Мозафареддин. Първите си стихове на възхвала посвещава на него. В началото на XX век в Иран набира сили конституционното движение. Той се включва в него. Издава вестниците „Първа пролет”, „Факултет”, „Свободно слово”, които отразяват идеите на движението. Публикува политически и исторически статии, както и лирика. Депутат е в няколко меджлиса. Преследван от властта, поради невъздържаното си перо. Прекарва известно време в затвора. Правят опит да го убият. Автор е на следните трудове: „Историята на Систан”, „Кратка история на политическите партии”, „Сборник приказки” и „Стилистика” в три тома. Преподава в Техеранския университет. Насърчава млади поети. Самият той е създател на така наречения „нов стих”. Поет на традицията и патриотизма, Бахар е последният майстор на класическата касида - запазва формата й, но я изпълва с ново съдържание. Основните теми в поезията му са за родината, свободата, копнежите, труда. Езикът му е образен, метафоричен, на места се прокрадват и дидактически елементи. Издига се до министър на културата след Втората световна война. Умира на 22.04.1954 г. в Техеран. Баща на видния иранист, лингвист, митолог и персийски историк Мехрдад Бахар.

Публикации:

Поезия:

ПТИЦА НА ЗОРАТА/ превод: Димитър Милов и Николина Кунева/ брой 146 март 2022