Виктор Николаевич Козлов, руски писател, е роден на 15 юни 1937 г. в с. Овчиниково, Косихинска област в Алтайския край. След дипломирането си работи в петролната индустрия в Сибир. Геолог. Негови стихове, разкази и есета са публикувани в колективни сборници, антологии, алманаси, регионални и национални печатни издания. Автор е на над дванадесет книги, шест от които за деца: „Затопляне” (1994), „Мегионците сме ние” (1997), „Утро на Троица” (1999), „Спомени за Малишовка” (2000), „Скитник ручей” (2001), „Мегионско вдъхновение” (2002), двутомника „Първопроходците” (кн. 1 - 2003, кн. 2 - 2005), „От Покров и до Покров” (2007), детските книги „Страната Мегиониаз” (2000), „Гургулица горска душа” (2000), „Буквата М” (2012) и др. Член е на Съюза на писателите на Русия (2000). Носител е на Наградата на губернатора на Ханти-Мансийския автономен окръг Югра в областта на литературата (2005), както и на Националната литературна награда „Д. Н. Мамин-Сибиряк” (2008). Живял в град Мегион. Умира на 6 януари 2017 г.

Публикации:

Поезия:

ОТ ПОКРОВ И ДО ПОКРОВ…/ превод: Елена Алекова/ брой 146 март 2022