Ярмила Урбанкова
Ярмила Урбанкова (Jarmila Urbankova), чешка поетеса и преводачка, е родена на 23 февруари 1911 г. в Хорни Вилемовице в семейство на евангелски пастор. Завършва философския факултет в Бърно и работи като преводачка. През войната съпругът й - адвокат и комунист - загива през 1943 г. в концентрационния лагер Бухенвалд. След освобождението работи в Министерството на информацията и в Държавното издателство за детска книга. Дебютира със стихове през 1927 г. в периодиката. От края на 30-те г. се занимава активно с литература. От началото на 1960-те години се посвещава изключително на литературно творчество. Авторка на стихосбирките: „Разбито огледало” (1932), „Ветровито време” (1937), „Слънчоглед” (1942), „Към утринния извор” (1955), „Капка” (1957), „Пееща птица” (1964), „Котви и стъбла” (1978), „Към слънцето обръщам глава. Избрани съчинения” (1961), „Под любовната луна” (1968), „Огледало” (1973) и др. Издава и три книги за деца. Превежда от английски (Шекспир, Кийтс, Шели, Уърдсуърт, Шарлот Бронте, Джеймс Олдридж, Арчибалд Кронин, Томас Улф, Ивлин Уо и др.), немски (Йоханес Бехер), словенски (Иван Минати, Отон Жупанчич), словашки, български, сръбски, китайски и др. Голям е приносът й за запознаването на чешката публика с българската поезия - публикува заедно с други преводачи „Българска народна поезия” (1957), „Южен вятър” (1974), антология на българския фолклор (1976), „Българска поезия на 20 век” (1983), книги на Пейо К. Яворов (1964, в сътрудничество), Дора Габе (1981), Вътьо Раковски (1984). Нейно дело е „Приказки и песни на лужишките сърби” (1959) и мн. др. Заслужила деятелка на културата (1976). Умира на 13 май 2000 г. в Прага.
Публикации:
Поезия:
