Лозан Такев

Свещено слово за любимите поети подреди в своята авторска книга свещеникът Лъчезар Лазаров от село Свидня. Негови вдъхновения са класици като Яворов, Лилиев, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, между тях са още Змей Горянин, Атанас Далчев, Евтим Евтимов, Първан Стефанов, Петя Дубарова и други съвременни творци. Една поетична книга с искрени послания, посветени „На моите поети”.

Още като ученик Лъчезар пише есета, очерци, есета, проповеди, а литературата винаги е била сред любимите му предмети и занимания. Завършил Духовната семинария „Свети Иван Рилски” и църковния лицей „Св. св. Кирил и Методий” в Кукуш, следвал в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, сега е член на Съюза на независимите български писатели и участва активно в литературния живот в Искрец, публикува в изданията на творческия клуб „Искри” и със свои лични средства издава месечен литературен вестник „Искри”.

Свещеник Лъчезар Лазаров събра и нареди и „Антология на българската християнска поезия”, чийто първи том излезе в края на отминалата година, дело на издателска къща „Александрова дизайн” с редактори моя милост и Снежана Костадинова.

Антологията се появи на бял свят с любезното съдействие на община „Своге”, Асоциация „Емпирей” и подкрепата на много анонимни дарители.

Антологията, озаглавена „Клепалото бие” е събрала над 120 автори от Двадесети и Двадесет и първи век, сред които са Константин Преславски, Иван Вазов, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Дора Габе, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Асен Разцветников и много други съвременни известни и не толкова известни автори, които имат в творчеството си религиозна и християнска тематика.

В предговора на богослова, писателя и издателя Иван Николов се подчертава:

„Поезията е дар от Небето! Тя лекува човешкото равнодушие, грубост и сърдечна пустота … истинската поезия просвещава ума, облагородява чувствата и прави човека по-добър. А когато тази поезия е и религиозна, християнска, тя ни напомня като нежен камбанен звън, че нашето истинско отечество не е този скоропреходен свят, че ние сме странници на тази земя, че сме деца на Бога, който с много любов ни очаква да наследим Неговия и наш общ Дом.”

„Клепалото бие! Влезте в храма на предлаганата книга и се насладете на нейните богати дарове!” - завършва още в началните страници Иван Николов.

А съставителят отец Лъчезар Лазаров вместо предговор ще напише: „Някои казват, че българските творци на словото нямат ясно изразена християнска поезия. Други не могат да я открият днес, не я виждат подредена и в миналото”.

Още през девети век Константин Преславски в „Проглас към евангелието” или „Азбучна молитва” слага началото на религиозната християнска поезия и в общославянската ни книжнина.

Така ли е? Потърсете отговора за мястото на българските творци, посветени на християнската литература и в книжното тяло от 450 страници на първия том на „Клепалото бие”:

„Там от снощи бие и не спира
тихото клепало в манастира…”

А вече свещеният му звън иде и от Антологията на християнската поезия, която вече събира и нови автори и творби за втория си том.