Херардо Диего
Херардо Диего Сендойя (Gerardo Diego Cendoya), испански писател, е роден на 3 октомври 1896 г. в Сантандер. Представител на „Поколение 27″. Завършва философия и литература в Билбао, после получава докторска степен в Мадрид. От 1920 г. преподава испански език и литература в Сория, Хихон, Сантандер и Мадрид. Изявява се като литературен и музикален критик, сътрудничи на редица вестници. В Сантандер ръководи двете основни литературни списания на „Поколението от 27 година” - „Lola” и „Carmen”. Един от главните представители на испанския поетичен авангард. Подготовя две версии на известната антология „Испанска поезия, 1915 - 1931″, излязла в 1932 г. и донесла известност на много представители на „Поколение 27″. В 1934 г. се жени, а в 1935 г. застава начело на катедрата в институт на Сантандер. Началото на гражданската война го заварва в отпуска във Франция. За разлика от много свои колеги, Диего застава на страната на франкистите. След завършването на гражданската война преминава на работа в института „Беатрис Галиндо” в Мадрид, където се пенсионира. По време на гражданската война и Втората световна война създава редица стихотворения в подкрепа на франкистите, включително за фалангистите от Синята дивизия. Член на Испанската кралска академия (1947). През 1956 г. е удостоен с националната награда „Хосе Антонио Примо де Ривера” за книгата си „Пейзаж с фигури” („Paisaje con figuras”). Книги: „Човешки песни” (1925), „Ангелите на Компостела” (1943), „Романси за годеницата” (1943), „Непълна биография” (1953), „Любов само” (1958) и Втора антология на стихотворенията му (1968). Носител на Националната поетична награда (1925), наградата „Сервантес” (1979). Умира на 90 г. на 8 юли 1987 г. в Мадрид.
Публикации:
Поезия:
