Георг Маурер (Georg Maurer), немски поет, есеист и преводач, е роден на 11 март 1907 г. в град Регин, Трансилвания (тогава в Австро-Унгария, сега в Румъния) в семейство на учител. От 1926 г. живее в Германия, където до 1932 г. учи история на изкуството, немска филология и философия в университетите на Лайпциг и Берлин. Участник във Втората световна война - войник във вермахта. От 1955 г. е преподавател, после - професор в Института по литература „Йоханес Р. Бехер” при Лайпцигския университет, там оказва голямо влияние на поетите от саксонската школа. Дебютира с поетичната книга „Вечни гласове” (1936), последвана от „Песни на времето” (химни и сонети, 1948), „Съзнание” (1950), „Поетичен календар” (1951), „Четиридесет и два сонета” (1953), „Наше достояние” (1962) и др. Автор на епичния цикъл „Поетично пътешествие” (1959); сонети (сборниците „Образи на любовта”, 1964; „Опознатият свят”, 1972). Пише литературно-критически очерци, есета. Занимава се с переводи (Захария Станку, Йон Лука Караджале и др.). Член-кореспондент на Академията на изкуството на ГДР. Лауреат на Литературната награда на град Ваймар (1948), Наградата „Йоханес Р. Бехер” (1961), Наградата за изкуство на град Лайпциг (1964), Националната награда на ГДР (1965). Умира на 4 август 1971 г. в Потсдам. Погребан в Южното гробище в Лайпциг.

Публикации:

Поезия:

ШУМЯТ БЕЗ ГРАНИЦИ ПРЕД МЕН ЛИВАДИ…/ превод: Ангел Тодоров/ брой 142 ноември 2021