Анхел де Сааведра, дуке де Ривас (Angel de Saavedra y Ramirez de Baquedano, Duque de Rivas), испански писател и политик, херцог, е роден на 10 март 1791 г. в Кордова. Учи в Колежа на знатните в Мадрид. Участва във войната срещу французите, единадесет пъти раняван. След сключването на мира излиза в оставка с чин полковник и живее в Севиля, занимава се с писателски труд. По време на революцията от 1820 г. Сааведра е ревностен привърженик на конституцията от 1812 г., поставя в Севиля трагедията си „Лануса”, която благодарение на политическата си основа предизвиква огромен интерес. Депутат в Кортесите (1822). По време на нахлуването на французите (1823) Сааведра става изгнаник - заминава за Лондон, където започва епическата си поема „Флоринда” („Florinda”). В 1825 г. се преселва в Малта. В 1830 г. създава училище по рисуване в Орлеан. По-късно живее в Тур, където завършва народната епическа поема „El moro expоsito” (1834). През 1834 г. му е разрешено да се върне в Испания, където получава по наследство титлата херцог и става испански гранд. Отново е депутат, Принадлежи към привържениците на умерената опозиция. В 1836 г. заема поста на министър на вътрешните работи, но скоро е принуден да замине зад граница, откъдето се връща (1844) с кралица Мария-Христина. До 1848 г. е посланик в Неапол, в 1854 г. е консервативен член на така нареченото „Четиридесет часово” министерство, паднало вследствие на движението на О’Донъл, по-късно е посланик в Париж и Флоренция. В 1864 г. заема поста президент на държавния съвет. Със своите „Moro expоsito” и с епическите си поеми спомага за възраждането на народната поезия в Испания. В Неапол написва „Historia de la Sublevacion de Nаpoles” (Мадрид, 1848, 1881). Творби: „Атаулф” (трагедия, 1814, забранена от цензурата), „Доня Бланка Кастилска” (трагедия, 1817), „Лануса” (трагедия, 1822), „Подхвърленият мавър” (1834), „Дон Алваро, или Силата на съдбата” (1833, пиесата е в основата на операта „Силата на съдбата” от Джузепе Верди), „Tanto vales cuanto tienes” (комедия, 1834), „Solaces de un prisionero” (драма, 1842), „Мавританката от Алахуара” (драма, 1842) „Изпитанията на верността” (драма, 1842), „Разочарование насън” (драма, 1842), „Исторически романси” (1841), „Легенди”. Лирическата му творба „Фарът на Малта” (1828) се смята за начало на романтизма в испанската поезия. Умира на 74 г. на 22 юни 1865 г. в Мадрид.

Публикации:

Поезия:

ФАРЪТ НА МАЛТА/ превод: Атанас Далчев/ брой 142 ноември 2021