Исмаил Уяроглу (Ismail Uyaroglu), турски поет, е роден през 1948 г. в Балъкесир. Завършва специалността Турски език във Висшия педагогически институт в Истанбул. Отначало работи като учител по литература В Истанбул и в различни други вилаети из страната. По-късно се орентира към издателските къщи и рекламните фирми. През последните години работи в редакциите на вестник „Джумхуриет” (република) и литературното списание „Язко” (писателска кооперация). Уяроглу през първия период на своето творчество е под влиянието на „икинджи йени” (второто ново течение), а по-късно се насочва към критическия реализъм. Той е поет най-вече на пластическото изображение и е известен с метафоричността на изказа си. Издадени стихосбирки: „Аз получих цвета си от любовта и надеждата” (1978), „Скоро” (1980), „Стихове, посрещащи живота” (1981), „Стихосбирка” (1982), „Сноп от тръни” (1983), „И любов” (1985), „Три точки една до друга” (1985), „Този, който живя като предисловие на смъртта” (1985), „Поезията… твоето смъртно пътешествие” (1987), „Един небрежен поет” (2004), „Мръсни стихове” (2008), „Последнта резка” (2014) и др.

Публикации:

Поезия:

СЪДБА МОЯ, ДАЙ МИ СИЛИ ЗА ТАКОВА СТИХОТВОРЕНИЕ/ превод: Ахмет Емин Атасой/ брой 141 октомври 2021