Теньо Тончев, български писател и офицер, е роден на 19 януари 1930 г. в село Ястребово, Хасковска област. Завършва Военно-артилерийското училище в Шумен и задочно - СУ „Св. Климент Охридски”. 35 години служи в БНА като политработник, журналист и редактор. О.з. полковник. Дългогодишен редактор във Военното издателство. Автор на романи, повести, сборници с разкази. Създава капитални публицистични трудове по най-важните събития от родната бойна история. Книги: „Венец от дъбови клонки” (разкази, 1968), „Когато има обич” (разкази, 1971), „Ако нямаше вяра” (роман, 1973, отличен с трета награда от Министерството на отбраната), „България “Свобода или смърт”" (1976, отличена с първа награда на Министерството на отбраната), „Свободата на България” (1977, отличена с първа награда на Министерството на отбраната за публицистика), „Помощта на българите в Освободителната война” (1978), „Като звездите. Романизирана биография на Васил Петлешков” (1978), „Румяна войвода Художествено-документална повест” (1979), „Синовете на тая земя” (новели, 1979), „Храбростта на България” (1981, отличена с първа награда на Министерството на отбраната за публицистика), „Световният пожар и България. Опит върху Първата световна война” (1984), „Верни момчета” (повест, 1984), „Мъртвите в атака” (разкази, 1986), „Възхвала на старите майстори” (1986), „Кавалери на сабята и перото” (1988), „Докосвания до вечността” (1988). Умира на 57 г. през 1987 г.

Публикации:

За Теньо Тончев:

НАЙ-СИЛНОТО ВИ ПРЕЖИВЯВАНЕ?/ брой 134 януари 2021