Зорница Семерджиева

Имах много възможности да напусна Чирпан, но избрах да остана. Тук ги няма суетата и дразнителите на големия град, обяснява избора си да рисува в родния си град художникът Владимир Кондарев.

Роден преди 50 години, след кратък престой в София Кондарев се завръща през 1985 г. в Чирпан. Макар вече да е останал почти сам на полето на изобразителното изкуство в града на Георги Данчов Зографина и на Яворов, майсторът на четката продължава да твори и излага картините си в самостоятелни изложби.

„Конкуренцията няма да ме направи по-добър художник. Без нея може би по-бавно ще стават нещата”, отговаря на тези, които му казват, че големият град е по-подходящ за развитието на един творец.

Признава, че е получил закваската на местен патриотизъм и родолюбие от емблематичния за града на Яворов поет Димитър Данаилов и от съгражданина си и ученик на Илия Бежков и Дечко Узунов – Петър Цинцарски. От тях приел и като свое верую посланието да обича родния град и каквото може да направи за него. Убеден е, че и в малкия град може да се роди голямо изкуство.

„Онова, което нося в себе си като художник, то ме крепи. Крепи ме и духът и моралните устои на Яворов и Зографина. В годините разбрах, че не са ме подвели и че истинските стойности не са преходни”, вярва авторът на шест самостоятелни изложби.

Кондарев работи и като уредник на Галерия „Георги Данчов Зографина”. „Разбрах, че тук имам една невероятна възможност да се срещам с хора, с които дори и в София никога нямаше да мога да се срещна и да разговарям.”

Кондарев не успял да сбъдне мечтата си да учи скулптура в Художествената академия. Три пъти пробвал късмета си, след като завършил Художествената гимназия в Казанлък. Така и не го приели. Покрай кандидатстудентските неволи изкарал 4 години в София. Работил в скулптурна база, в която се изпълнявали огромните монументи, посветени на 1300-годишнината на България. Захванал се да изучи занаята каменоделие и бронзолеене.

Решен бях да ставам скулптор и нищо друго, връща годините назад Кондарев. Работил и в ателието на проф. Димитър Бойков, където взимал уроци по скулптура. Изкарал и една година като арматурист в „Софстрой”. През цялото време в столицата рисувал и посещавал лекции в академията.

„Не спирах да се подготвям, което много ми помогна”, доверява той.

След третия си неуспех през 1985 г. се завърнал в Чирпан. Започнал да се занимава с живопис компромисно.

„Смятах, че е временно явление. Но ми потръгна от раз и живописта стана моя съдба”, признава Владимир Кондарев. Започнал да се явява по национални изложби. Творбите му били харесани и купувани.

„Така ми тръгнаха нещата, че ме провокираха да задълбавам все по-навътре в живописта и да вървя напред”, разказва творецът.

Първата самостоятелна изложба „Голо тяло” направил през 1990 г. Никога няма да забрави високата оценка, която получил тогава от майстора на рисунката, покойния вече Петър Цинцарски от Чирпан. През 1994 г. подредил изложба „Живопис и рисунка”.

„Така, без да се дипломирам, успях да наложа и стил, и име. Когато си решил да покажеш това, което носиш в себе си и усещаш, че то има стойност и е важно, то става. Неминуемо успехът е категоричен и ясен”, убеден е Владимир Кодарев.

След периода на успех го връхлетели поредица от трудни години. От 1996 до 1999 едва успявал да припечелва пари с рисуване. Принудил се да прави малки акварели, които с жена му продавали по 10-20 лева. Въпреки че били почти за без пари, работите му били много качествени. „Много държа това, което подписвам, да бъде на високо ниво”, обяснява Кондарев.

Постепенно и акварелът го увлякъл. Не спирал да прави рисунки с туш и перо. Възприема ги като преходния етап от скулптурата към живописта.

До 2003-та рисувал и продавал, за да оцелява.

Нямал възможност да събира творби за самостоятелна изложба. Може би и затова е нарекъл годините на т.нар. демокрация свирепо време. Въпреки трудностите признава, че не е успял да се комерсиализира.

„Не бива само за да си модерен, да изневеряваш на себе си”, споделя той. Вярва, че стойността на картините зависи не от това доколко художникът е съвременен в изразните си средства, а дали ще успее да покаже вътрешния си свят, ако го има.

„Ако ли пък го няма и се опита да взема оттук-оттам по нещо, то той мами себе си”, казва художникът. Самият той предпочита традиционните изразни средства.

„След тежките години преживях още едно стъписване. Започнах да си давам сметка, че проблемите ми идват не само от трудното време, през което трябваше да продавам на ниски цени. Ужасих се от това стремглаво връхлитане на постмодернизма и на псевдоавангардизма, които са се развихрили в изложбените зали и шумно се рекламират”, признава Кондарев.

Новия кич нарича картините, които са от неизвестни автори и се продават в строителните хипермаркети и в интернет.

„Това са нарисувани случайно неща, зад които няма име, което да ги защити. Ако преди комерсиално се рисуваха елхички и рекички, сега комерсиално е абстрактното изкуство в една неизяснена форма”, казва творецът и уточнява, че не отрича съвсем абстракционизма.

Самият той предпочита да експериментира с традиционните изразни средства, защото не им се е наситил. Не е изневерил и на реалистичната живопис.

„Трябва да е ясно, че реализмът не означава натурализъм. Натурализмът не е изкуство”, уточнява Кондарев.

Самият той изповядва оня реализъм, който дава криле на зрителя.

„Когато художникът успее да полети, той повдига на крилете си и духа на наблюдаващия картината. Реализъм в чистата приятна форма, който ти дава посоката на мислене, да видиш обекта и да се рееш с него между небето и земята”, споделя предпочитанията си чирпанлията.

Според нега, България в момента няма нужда от абстрактното и от постмодернистичното. „Кое ни е добре в България, че да закачим на стената една интелектуална халюцинация и да й се любуваме. България има нужда от картини, носещи доброта, хармония и красота. От тези най-обикновени и най-истински естетически категории като красиво, добро и човешко изкуство. Няма нужда от онова изкуство, което художникът прави само за да бъде различен, без дори да си дава сметка какво е направил”, категоричен е Кондарев.

Другите за него:

Този художник е магически привличан от загадката, наречена Човек. Той сякаш отрано е разбрал върховното значение на Сократовия съвет „Познай себе си”. С това можем да си обясним десетките му твърде интересни автопортрети. Един от тях като че ли ни препраща към автопортретите на Гео Милев с едно око, друг сякаш ни говори за бохемските състояния на художника, трети е обвит в странна меланхолия, тъга и резигнация, четвърти като че ли пресъздава образа на прокълнат поет…

Марин Добрев, изкуствовед

в-к „Новината”, 12-13 септември 2009 г.