Васил Колевски
Васил Ламбрев Колевски е роден на 6 март 1925 г. в село Яврово, Пловдивско. Завършва прогимназия в родното си село и гимназия в Асеновград (1945). Член на РМС (1943). От октомври 1945 г. до април 1946 г. работи в околийския комитет на РМС в гр. Девин. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, руска и българска филология (1948 - 1951). В периода 1952-1955 г. е аспирант по руска литература в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов”, където защитава дисертация за поета Владимир Маяковски. Сътрудник на ЦК на БКП по въпросите на художествената литература (1955 - 1964). Ректор на ВИТИЗ (НАТФИЗ) и преподавател по съветска литература в същия институт (1964 - 1968). След 1964 г. е старши научен сътрудник в Института за литература при БАН, където през 1972 г. е избран за професор. През 1968 г. защитава в Института за световна литература в Москва докторска дисертация с книгата си „Патосът на октомври, съветската литература в българския пролетарски и антифашистки печат през 1917-1943″ (1967). Директор на Института по руски език и литература при БАН (1975 - 1977). През 1990 г. се пенсионира като професор от Института за литература при БАН. Редактор, а по-късно и главен редактор на сп. „Болгарская русистика”, председател на Дружеството на русистите в България и вицепрезидент на МАПРЯЛ (Международна асоциация на преподавателите по руски език и литература), в продължение на 15 г. - заместник главен редактор на сп. „Пламък”, редактор на в. „Мисъл”. Превежда от руски „Джагфар тарихи” („Историята на Джагфар”) от Бахши Иман, както и комедията „Баня” от Маяковски, с чиято постановка се открива новосъздадения тогава Сатиричен театър „Сълза и смях”. Издадени книги: „За социалистическия реализъм” (1959), „Патосът на живота - патос на литературата” (1962), „Литературната критика за Христо Смирненски” (1964), „РЛФ - борец за партийна литература” (1964), „Христо Смирненски и нашата критика” (1964, второ допълнено издание 1978), „Красота и правда” (1967), „Патосът на Октомври” (1967), „Ленин за литературата” (1968), „Литература на свободата” (1969, 1983), „Ленин и художествената литература” (1970), „Идеологическата диверсия в литературата и изкуството” (1972), „Естетическите възгледи на Димитър Благоев” (1974, 2012), „Идеология и литература” (1974), „Литература партийна, народна. Избрани статии и рецензии” (1975), „Един е лозунгът! Съветската култура и развитието на духовния живот в България” (1977), „За литературата на социалистическия реализъм” (1977), „Никола Й. Вапцаров” (1979), „Огнярят - поет” (1979, 1982, 1989), „Живот и литература” (1981), „Литература на свободата” (1983), „Нравственият патос на съветската литература” (1983), „По законите на сърцето” (1983), „Избрано в 2 т.” (1985), „Социалистическият реализъм” (1985), „Слово съветско” (1986), „Социалистическият реализъм в движение” (1988), „Нашият Пушкин” (1989), „В часа на синята мъгла” (1994), „Глас и съвест на епохата” (2000), „Корени на българщината” (2004), „Явровската “Света Богородица” (2007), „Само един живот. Избрани статии, студии, публицистика” (2009), „Син на Родопа” (2010), „Човещина” (2012), „Зърна от истината - български писатели за българите мохамедани” (2015). Лауреат на Димитровската награда на международната фондация „Георги Димитров”. Кавалер на ордена на СССР „Дружба народов” и на медала „А. С. Пушкин”. Носител на наградата на Съюза на българските писатели, на наградата „Никола Вапцаров”, на наградата „Найден Геров” на Дружеството на русистите в България и др. Умира на 93 г. на 25 май 2018 г.
Публикации:
Критика:
