Владимир Фьодоров
Владимир Николаевич Фьодоров (Владимир Николаевич Фёдоров) е роден на 31 март 1951 г. в с. Таас-Тумус, Кобяйски улус, Якутия. Руски поет, прозаик, драматург, фотограф, пътешественик. Завършва Якутския държавен университет - специалност геология (1975). Няколко години работи в експедиции, после е журналист. Бил е щатен сътрудник на републиканските вестници „Молодежь Якутии” и „Социалистическая Якутия”. Същевременно ръководи столичното литературно обединение „Горизонт”. От 1983 г. до 1993 г. е отначало завеждащ отдел, а после главен редактор на сп. „Полярная звезда”. Член на СП на СССР от 1988 г., после - на правоприемника му Съюза на писателите на Русия, член на Съюза на журналистите на Русия, действителен член на Академията на духовността на Република Саха (Якутия), заслужил деятел на културата на РФ и РС, член на Руското Географско общество, лауреат на голямата литературна награда на Съюза на писателите на Русия (2003), лауреат на наградата „Кирил и Методий” и мн. др. Дебютира с поетичната книга „Звезда в снега” (1982). Автор на сборниците със стихове: „Автограф на душата” (1986), „Червеният ангел” (1991), „Формула на любовта” (1995), „Небесен пилигрим” (2006), „Такава е хусарската съдба” (2012), „Небесни тетрадки” (2016), „Ангелите на дванадесета година” (2016) и др., на няколко повести и на романа „Сезонът на звяра” (2011), на научно-популярни издания за шаманизма и на над десет пиеси, играни по сцените на Москва, Санкт Петербург и Якутия. Превежда на руски език произведения на якутски, евенски, юкагирски и евенкийски писатели. По негови стихове са създадени няколко популярни песни. Бил е главен редактор на в. „Общеписательская литературная газета”. Главен редактор на електронното списание за литература и култура „ЛИterra”. Превеждан на български, арменски, немски, украински, азербайджански език.
Публикации:
Поезия:
