На 28.10.2009 г. си отиде от света Доростолският митрополит Иларион. Вечен мир и покой на душата му!
“Литературен свят” публикува неговите беседи за изконните християнски ценности от месец декември 2008 г. и ще продължи да ги публикува в негова памет.

Митрополит Иларион

(Беседи на Доростолския митрополит Иларион през годините.)

Пари

Различно се гледа на парите. Едни ги презират, считат ги за причина на всички злини. Други пък им се радват и ги считат за непременно условие за добър и щастлив живот. Но и едните и другите признават, че без тях не може. Затуй, макар и от много хора да се презират, от същите се и желаят.
Парите окуражават в доброто, но и развращават и водят към зло – зависи от човека, как гледа на тях. Добродетелният човек желае, за да устрои добре живота си, а искрено вярващият ги иска и за да може да прояви християнската любов и милосърдие – да бъде полезен и за себе си, и за другите.
Притежанието на пари не е зло. Библейската история ни разказва, че е имало много праведници, които са разполагали с богатствата. Те, обаче, били господари на богатството си, а не негови роби. Не са си създавали от него идол, а са го поставяли в своя власт – не те да му служат, а то да им служи, не то да господарства над тях, те над него.
Има и такива човеци, които стават роби на парите си и тъй вредят на душите си. За такива именно Спасителят Христос казва: “Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно, и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.” (Мат.19:23-25).
Мъчно е да влезе в царството небесно оня, който трупа пари само за да живее охолно, лекомислено, за слава, за име. Изгубил всякакъв усет към доброто и благородното, той става лош и, с позволени и непозволени начини, гледа да увеличава своето имущество. Става зъл, подозрителен, завистлив на чуждите успехи, горд, надменен, високомерен и самонадеян.
Трябва да се знае и това, че бедността пък, сама по себе си, още не е добродетел, може да си беден, а да мечтаеш да забогатееш и живееш с разбирането на безумния, описан в Евангелието, богаташ, който казвал на себе си: “Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се!” (Лук.12:19).
Добре е да печелим, но не да трупаме пари, а да бъдем разумни техни господари. С пари се дава възможност да се развият добрите дарби у човека – да учи, да добие знания, опит, да се сдобие с блага, да направи живота си приятен, разнообразен и полезен, да се прояви, въобще, в добри дела. А последните трябва да запълват живота на разумния човек.
Да печелим, но никога да не забравяме, че целта трябва да бъде благородна. Като казвам да печелим, не значи да трупаме пари, а да си създаваме условия за един сносен живот, да се избавяме от мизерията и робството на бедността: това пък не значи да станем роби на парите.
Щастието зависи от човека, а не от парите. Не трябва човек да се забравя, защото не знае, какво му носи утрешният ден. Парата е най-изменчивото нещо, а истинското щастие търси трайни източници за себе си.
Солон – гръцки мъдрец, посетил някога лидийския цар Крез. Последният бил много богат и затуй се считал за най-щастливия човек на света. Той показал на Солона съкровищата си и самодоволно го запитал като е ходил толкова по света, как му се струва – кого счита за най-щастлив на земята. Солон, без да мисли много, споменал името на някой си атински гражданин Телла и пояснил, че той бил добродетелен човек, мирен гражданин, радвал се на добри деца и внуци, най-после, в бой за отечеството си, загинал и атиняните му издигнали паметник.
- След него, кого намираш за най-щастлив? – пак запитал Крез, като очаквал да спомене неговото име. Но Солон отвърнал:
- Двама гръцки младежи Клеос и Битон.
Това били двама братя, здрави и юначаги, с голяма почит към стара си майка. Веднъж, за някакъв празник, тя трябвало да иде в храма. Но конете й били на нивата и закъснели да се върнат. Тогава двамата й сина се впрегнали в колесницата и я завели в храма. Народът като гледал тая картина по пътя, ублажавал и майката и синовете. Като пристигнали в храма, синовете уморени, задъхани, паднали на колене за молитва и умрели. И на тях бил издигнат паметник.
- Чужденецо атиански – извикал Крез, – нима за нищо не считаш моето богатство и благополучие, че дори и с обикновени атински граждани не искаш да ме сравниш?
- О, Крезе, отвърнал Солон, често пъти по-малко имотният е много по-щастлив от богатия. Пък и аз мисля, че човек, докато е жив, не може да се каже дали е щастлив или не, защото може да настанат много изменения в живота му. Никой не може да се нарече щастлив преди смъртта си.
Крез се разочаровал от разсъжденията на Солон, не искал повече да се разговаря с него и престанал да го счита за мъдрец. Но не минало много време и той трябвало да се увери в правотата на думите на философа…
Отворила се война с персийския цар Кир. Заредили се нещастия за Крез. По време на сраженията, последният бил пленен и победителят Кри, в опиянение от победата, заповядал Крез да бъди изгорен жив. И щом нещастният пленник бил поставен на кладата и огънят запален, спомнил си думите на Солона и пред събралия се народ извикал: “О, Солоне, Солоне, Солоне!”
Кир, като чул този вик, заповядал веднага да го снемат от кладата и да го запитат, що значат тия думи. Крез обяснил, че това е името на тоя човек, думите на когото са по-ценни от всички съкровища на света, и разказал за разговора си със Солона. Кир се трогнал и му подарил живота.
“Суета на суетите – всичко е суета!”
Щом Соломон, тоя, който в древността повече от всички се славел със своите богатства и със славата на най-велик цар, счита, че всичко е суета, трябва да признаем това. Парите най-малко могат да се считат като единствено условие за земно щастие, а сребролюбието често пъти помрачава ума на човека.
Една легенда разказва, че Мидас – цар фригийски – пожелал до каквото се докосне да се превърне в злато. Тъй и станало. Всичко, до което се допирал, ставало злато. Но нещастният цар едва ли не умрял от глад и се спасил, като се помолил да му се отнеме този дар и, когато се окъпал в реката Пактола, се освободил от него, а реката станала златоносна.
Соломон заел престола още малък – бил на 15 години, когато станал цар, и, в самото начало на царуването му, на сън Господ му се явил и му казал да иска каквото желае да му даде. Соломон поискал разумно сърце, праведно да управлява народа, да различава що е добро и що е зло (3 Царст.3:5-9) и затуй му било дадено, освен голяма мъдрост, още и слава, и дълъг живот и успехи.
И ние, в молитва, да просим от бога разум и сърдечна чистота, а Бог не ще остави молитвата ни без награда.
Ако имаме пари, а нямаме мъдрост – парите ще ни погубят. Ако имаме мъдрост, и без много пари да сме, ще бъдем щастливи. По-добре е да сме богати с мъдрост, отколкото с пари.
Обаче, да припечелваме пари за едно сносно живеене ни най-малко не е осъдително. То осигурява един спокоен и умерен, добър живот.
Времето е пари – да го ценим! Ако всеки ден употребяваме в полезен, плодоносен труд, ще си осигурим възможности за добър живот. С такива разбирания за парите, и при по-малко пари, ще се чувстваме доволни и ще умеем да ги ценим като плод на нашия честен труд.

1960 г.