Ирена Панкева

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ

Баба Зима не развява
вече бяла пелерина
и от юг се приближава
цяла щъркова дружина.

Всеки щъркел – в клюн понесъл
минзухар или кокиче,
сред тръстиките превесел
кекерица ще закичи.

А пък всяка жаборана
ще отпусне глас мажорен,
без да мисли за капана,
над главата й разтворен.

НОЩНА КАРТИНА

Вятърко къде ли скита?
В таен час на кон полита,
звездна жар в небето пали
и Луната нежно гали.
С полъх свежда върховете
на дървета белоцвети
и листата без преструвки
вдишват свежест и милувки.
А Дъжда е благодатен
весел момък, тъй приятен,
и с Нощта – прекрасна дама,
до зори танцуват двама!

ПРИСПИВНА ПЕСНИЧКА

След дълъг небесен галоп
конете си Слънчо разпрегна.
Засили се, скокна и – хоооп –
в завивка от облаци легна.

Едно незаспало момче
видя как под плаща на здрача
сънят се превърна в щурче
и весело с песен закрачи.

Със стъпки на лек котарак,
усетил следите на мишка,
се спусна над къщите мрак
и грейна Луната с въздишка.

До ранни зори ще скрипти
щурчето с лъка си вълшебен,
а спре ли – ще видиш и ти
на слънцето златния гребен!

ГЛАДНИ

Чудно нещо стана снощи –
хранените ни кокошки
и петелът не заспаха,
а в небето отлетяха.
В двора още тях ги няма –
пърхат в Кумовата слама.
Слънчо има да се чуди,
че кокошки днес го будят.
И до мен гълчава стига:
- Кудкудяяяк и кукуригууу,
златно жито са звездите,
да си клъвнем до насита!

ЩУРЧОВАТА СТЪПКА

Знам чия е тази стъпка
до къщурката от гъбка.
Снощи, дъжд като валя,
Щурчо крак го заболя.
Лошо хлъзна се в тревата
и ще пази днес кревата,
че кракът му се подува.
Леля Щурка го лекува
с люто билково лекарство,
с чай, компреси и знахарство.
Утре Щурчо пак ще свири
из поляни и баири!