Ирена Панкева

Онзи ден, когато в Жабешкото блато щъркел с клюн затрака, любопитна сврака точно там летеше бавно и слухтеше. Разговор подхвана щъркът с жаборана:
- В края на гората, де зори зората, се издига замък – целият от камък, мрамор и от злато, нареден богато. С остри, черни кули. Скъпа Жабо, чу ли замъкът къде е? Бухал там живее. Всички гости храни с ястия подбрани…
Свраката устата спусна се в тревата. Срещна там мишленце с късо опашленце, слабо, изгладняло, бяло – пребледняло. Тя с крило го мушна, тайно му подшушна:
- В края на гората, де зори зората, се издига замък, целият от камък, мрамор и от злато, нареден богато. С остри, черни кули. Е, мишленце, чу ли замъкът къде е? Бухал там живее. Всички гости храни с ястия подбрани.
Дааа, мишлето гладно слушаше я жадно. То реши да иде замъка да види, без и миг да чака. Срещна го в шубрака гущерче зелено, гладно, изтощено. Заедно с мишлето тръгна към полето – в края на гората, де зори зората. Стигнаха до замък, целият от камък, мрамор и от злато, украсен богато.
Скоро мръкна. Чуха бухалът да буха дълго, гръмогласно и почти ужасно. Тръпки ги побиха и се притаиха до една издънка на бодлива трънка. Бухалът се мерна сам до кула черна: жълти му очите, перести ушите; ноктите му – здрави, с тях какво ли прави? Слезе и отвори тежките си порти, че дойдоха стари негови другари: Ежко, Вълчо, Мечо и соколът Клечо – хванали сърненце и едно козленце. Бухльо кресна:
- Стойте! Първо се пребройте и, за да ядете, огън накладете! Мързелива банда! Слушайте команда: слагайте в котела чушки лук и зеле! Аз ще ви науча!..
После той заключи плячката в обора, в дъното на двора. Бравата изщрака много страшно в мрака, връхлетял полето. Гущерът, мишлето тихо проследиха Бухльо и се скриха в дъното на двора. Тяхната умора от страха премина… Бухльо до комина криеше ковчеже. Гущерът, понеже лесно се катери, бързо го намери. Там откри ключето. Скокна при мишлето… Бравата изщрака много страшно в мрака!..
Гущерът, мишлето, козльо и сърнето хукнаха веднага презглава да бягат. Спряха се, когато стана им познато – с блатните тръстики, с горските иглики. Пийнаха водица, хапнаха тревица. Пак при тях долитна сврака любопитна:
- Имаше ли замък, целият от камък, мрамор и от злато, нареден богато?
А мишлето рече:
- Няма, сврако, вече. Изгори го пламък този черен замък. Запомни – от злато си е нашто блато!