В ДЪЛБИНИТЕ
Принцесата изпусна златната си топка в езерото на 21 април, 10.45 сутринта.
Изпусна я и тутакси се обля в сълзи.
Попаднах в драматично раздвоение. В края на краищата малката палавница не бе виновна в нищо. Някога нейната мащеха, царицата, бе превърнала мен, най-красивия принц на материка, в жабок. Щях да възвърна предишния си облик тогава, когато някоя девойка се привържеше към мен дотам, че да ме целуне.
Бях изчел доста нещо в библиотеката на татко ми, цар Амадеус, но никъде не ставаше дума за случай, където някое момиче е било обсебено от желание да се целува с жабок.
Прочее в новото си превъплъщение проумях, че и ние, жабите, нямаме привичката да се целуваме помежду си. Секс – да, при нас това е като “здрасти, как си”, дори ще кажа, че между жаба и жабок вълненията по интензивност са същите като при хората. Но целуването в обществото ни се смята за един вид клоунство.
И какво можех да сторя аз с това мое добро сърце?
Подех с предните си (според някои – горните) крайници топката и със свръхусилия я докарах до тревистия бряг горе, току до изящните сребърни обувчици на принцесата.
- Златната ми топка! – плесна с ръце Нейно Височество. – Ти ли я донесе? – сияеща ме загледа тя. – Не мога да повярвам! Баща ми на два пъти в такива случаи праща морската пехота. Онези, разбира се, само се блъскат един о друг като хипопотами във водата, додето превърнат езерото в блато. На другия ден татко псува и поръчва нова топка…
- Ваш покорен слуга – поклоних се по начин, който позволява жабешката ми анатомия.
- Как, ти говориш? – отстъпи изумена назад принцесата.
Това бе фаталната ми грешка. Неземната хубост на царската дъщеря и затрогващата й безискуственост бяха отнели всичката ми съобразителност…
Въздъхвайки, сведох поглед, без да съм положителен дали свеждането на поглед при жабите изобщо има ефект.
- И сега какво? – придоби хитровато изражение чаровницата. – Чакаш да те целуна, за да се превърнеш отново в принц и да се омъжа за теб, така ли? Значи ти си бил този, четох за твоята история в творческите записки на мащехата ми… Само че, съжалявам, няма да стане. Просто не мога да ги понасям тия принцове, всичките скапаняци. Какъв беше тоя със Снежанка? Пълен педал! Да е свършил нещо мъжествено? Не се сещаш. И аз: нали всичко изнесоха джуджетата… Ами, другия задник, на Пепеляшка? Да е размахал шпага срещу някого? Не, останал ей тъй, безименен. Тръгнал като някакъв Ал Бънди да пробва дамски обувки на момите из царството… Не, не. Щях да те целуна от признателност, разбира се, макар да си жабок – но сега съм признателна на небето, че се издаде… Впрочем – замисли се за миг малката – ела пак по същото време утре, може и да ми хрумне нещо…
На другата сутрин тя се появи дори по-рано, за да наговори задъхано с тайнствен вид горе-долу такова нещо:
- Нямаме никакво време, всеки момент ще дойде сестра ми Гертруда. Да де, фактически доведена сестра. Луда е да се омъжи за принц, ако ще да е превърнат в скорпион. Иначе е ангелска душа и всъщност сте си лика-прилика така, както си жабок. Опитай да не се стряскаш в началото, после се свиква. Бъди умен и мил… Хайде, чао!
Гертруда се появи почти веднага, за да стане ясно, че сестра й не бе подсилила боите при описанието.
Гледката действително бе стряскаща… Като остър връх на полумесец брадата на доведената принцеса показваше упорит стремеж да се докосне до върха на гърбатия клюноподобен нос. Нещо такова би трябвало да е съгледал аедът Коста, за да каже в стихове:
О, ужас… Грозота…
Реших да бягам.
Отщяха ми се ласки и жени.
- Дай цунка, жабоче! – изговори като съсък Гертруда, пристъпвайки към мен.
За първи път в битието си постигнах скок с троен винт във въздуха, за да се озова в най-тъмните дълбини на езерото…
