превод: Диана Павлова

ИДЕЯ И ОРГАНИЗАЦИЯ

Съвременната обстановка в света е характерна с това, че повишаващата се нестабилност на международните отношения и кризите вътре в едни или други страни предизвикват увеличаване на претенциите на множество различни световни организации за управление на делата както на отделните страни, така и на цели континенти, което води до очевидно значително ограничение на суверенитета на държавите, при това независимо от съществуващия в тях строй. Всичко това неизбежно привлича общественото внимание към дейността на различни световни политически организации от затворен тип, поставящи за своя цел промяна на световното устройство съгласно своите политически и социално-икономически принципи.

Една от най-влиятелните измежду световните организации от подобен тип, възникнала още в началото на XVII в., е масонството. Възникналите в началото на XVII в. в Англия и скоро разпространили се в други страни на Европа масонски ложи, станали своеобразен център за обединение на интелектуалния елит на зараждащата се буржоазия и склонните към реформаторство представители на старата феодална аристокрация, с цел еволюционно-мирно предаване на властта от едната обществена класа на другата. Говорейки за зараждането на масонството, трябва да се отбележат дълбоките корени на това явление в световната история. В историята на човешкото общество постоянно са възниквали различни теории, обосноваващи необходимостта от предаването на властта на „посветения елит”.

Първата подробна разработка на тази теория се появява в написаната от древногръцкия философ Платон книга „Държавата”. В нея той обосновава теорията за „идеалната държава” със строга социална йерархия. Тази държава се управлява от „философи”, охранява се от „воини”, а „занаятчии” създават материалните ценности и издържат двете гореизброени касти. Наистина Платон, написал книгата си в края на V в. преди новата ера, е трябвало да знае, че столетие и половина преди написването й ученици на друг гръцки философ – Питагор, създавайки „Питагорейския съюз”, взели властта в гръцкия град-държава Кротон (Южна Италия), но на населението на града скоро му омръзнала „властта на знаещите” с тяхното безкрайно самомнение и „управниците-философи” били принудени да се спасяват с бягство от гнева на съгражданите си.

Общо взето, идеята за „власт на знаещите”, образуващи световния социален елит, преминала през вековете, от египетското жречество, оспорващо властта на фараоните на основание на своя тогавашен монопол върху знанията, през питагорейците, Платон, редица мистически рицарски ордени от средновековието, се оформя окончателно в средите на масонството, което вече повече от три столетия се опитва да я претвори в живота.

Философско-идеологическата основа на масонството се състои от следните основни елементи: пантеизъм, деизъм, елитаризъм и космополитизъм. За да не объркват читателя тези “изми”, нека разгледаме накратко всеки от тях.

Пантеизъм – философско-религиозна концепция, в основата на която присъства понятието за Бог като безлично начало, разтворено в обкръжаващия ни свят.

Деизъм – Бог е създал света, предоставяйки му възможност по-нататък да се развива самостоятелно, без неговото вмешателство. В масонството деизмът се разбира като вяра във вечните, неизменни закони на природата, които определят също така и общественото развитие. Тези закони, по твърдение на масоните, могат да се разберат само от „малцина избрани”, които след това стават „светила на човечеството, озаряващи света”.

Елитаризъм – социално-философска теория, утвърждаваща, че всяко общество неизбежно се дели на елит, т.е. висш привилегирован слой, осъществяващ функциите на управление на държавата, развитието на науката и културата, и останалата маса от населението. Създатели на тази теория са вече споменатите философи Питагор и Платон. Развитието и окончателното оформяне на теорията на елитаризма било завършено в края на XIX – началото на XX в. в произведенията на английския публицист Томас Карлайл и немския философ-мистик Фридрих Ницше в неговата книга “Тъй рече Заратустра”. През първата половина на XX в. елитаризмът получава широко разпространение в Италия, Германия, Франция, Англия, а след Втората Световна война – в САЩ. Понастоящем служи като теоретична основа на съвременната западна политология.

Космополитизмът възниква в периода на елинизма, в последната трета на IV в. пр. н. е. като резултат от създаването на империята на Александър Македонски, обединила няколко десетки различни народи. След падането на Римската империя бил забравен и отново се появил в средновековието, в епохата на Възраждането, като реакция на постоянните войни през периода на феодалната разпокъсаност на тогавашна Европа, пречещи на развитието на зараждащите се буржоазни отношения. Нов тласък в разпространението на космополитизма бил даден в края на XVII и през XVIII в., в епохата на Просвещението, под формата на идеята за “Световна монархия”. По повод на космополитизма е известна забележката на В. Г. Белински, нарекъл космополитите „безпаспортните чергари на човечеството”.

По пътя на синтеза и повече чрез смесването на всички гореизброени компоненти се създали основните канони на масонството, свеждащи се до това, че света могат да управляват само онези, на които е открита „истината”, „личности, стоящи над тълпата”, действащи с „търпимост и постепенност” с цел построяването на „Световен храм”, т.е. същото онова „Световно правителство” и „Световна държава”. В съответствие с тази цел се изгражда структурата и обредността на масонските ложи.

Главното божество се представя на масоните-новаци и „братята” младша степен (от 1 до 3, а всичко степените са 33, в някои масонски ложи има даже 99 степени) под името „Велик архитект на Вселената”. Това се обяснява с факта, че „братята”, стоящи на нисшите степени на посвещение, считат себе си, като правило, за добропорядъчни християни, затова им се дава твърде завоалирано тълкуване на основните символи на масонството. Според придвижването по степените на масонското посвещение, започвайки от 4 степен (”Таен майстор”), християнското тълкуване на света все повече се отмества, а на преден план излизат древноизточните мистични вярвания, в които „творецът” и „разрушителят” се съчетават в едно лице, а светлината става „видима тъма”, когато на новака или на „младшия брат” се внушава, че масонството е най-древната религия, включваща в себе си всички фундаментални истини, от които след това са произлезли всички останали световни религии, които поради това се явяват само разпокъсани, отделни елементи на тоталното масонско учение. Само достигналите 4 степен на посвещение получават възможност да чуят „неизговоримото” име на масонския супербог, вече споменатия „Велик архитект на Вселената”, той е „Майсторът на всички майстори”. Неизречимото му име е „Яхбулон”. Това е събирателно име, масонският Бог се изобразява под формата на око, затворено в триъгълник, и се състои от три Бога: еврейският Бог Яхве (Ях), Баал (Бул), същият е и Велзевул – богът на древните жители на Палестина, и древноегипетският Бог Озирис (Он). Голямо би било изумлението на масона от младша степен, ако от неговата украсена в синьо и златно ложа го преведяха през кървавочервения цвят на „Кралската арка” (4-18 степен) и попадне на посвещение в “Рицар Кадош” (30 степен) сред гробищни сивочерни цветове, тевтонски кръстове, мечове като символи на борбата с противниците на масонските идеи, където главният герой е рицарят Кадош – свръхчовек и отмъстител, стоящ отвъд доброто и злото, наказващ с меча на масонството.

Какво привлича към масонството от 5 до 10 милиона души, живеещи в повече от 150 страни по света? За да се отговори на този въпрос, е достатъчно да се приведе неголям списък на хора, заемали по различно време видно положение в масонството. Това са италианските крале Виктор-Емануил II и Виктор-Емануил III (масони 30 степен), германските кайзери Вилхелм I и Вилхелм II, английските крале, които в последните 200 години по традиция са покровители на английското масонство. Небезизвестните – английският премиер Чърчил и президентът на САЩ Труман са били масони 33 степен. Ако говорим за по-близки до нас по време политици, то в далеч не пълния списък на видните масони в света влизат: Алън Дълес – директор на ЦРУ през 1953-1961 г., Томас Брейди – директор на ЦРУ през 70-те години, Манлио Брозио – генерален секретар на НАТО през 60-те години, Фиорело Ла Гуардия – кмет на Ню-Йорк през 60-те години, Джералд Форд – президент на САЩ през 1974-1976 г. За степента на влияние на масонството върху Запада свидетелства фактът, че участниците в Световния конгрес на масоните, състоял се на 14 май 1987 г. в Париж, били приети от тогавашния президент на Франция – Митеран.

По такъв начин става разбираемо какво привлича милиони представители на средната класа на Запада в масонските ложи – стремеж, ако не да усетят вкуса на властта и влиянието, то поне да се приобщят към тях. Надеждите, впрочем, са напълно безпочвени, тъй като 80 % от новопосветените така и си остават на началните степени на посвещение, служейки само като инструмент за изпълнение на задачите, поставени от „старшите братя”, които са „старши” и в обикновения живот: крупни държавни чиновници, притежатели на средства за масова информация, индустриалци и банкери.

След гореизложеното може да се създаде впечатление за масонството като основен източник на политическата власт в съвременния свят, но това ще бъде твърде повърхностно мнение. Всъщност масонството никога не е било Световното правителство, към създаването на което се стреми, то не е това и сега, въпреки че е в пика на своето могъщество. Масонството винаги е било само инструмент, макар и много важен, в ръцете на друга много могъща сила, която определя течението на световната политика. За да отговорим на тук възникващия въпрос, каква е тази сила, трябва да си припомним едно любопитно обстоятелство, което остава неизменно в продължение на много векове. При повечето въстания, метежи, революции, войни загивали хиляди, понякога милиони хора, при това не само така наречения „сив добитък”, но и крале, министри, генерали, висши църковнослужители. Разрушавало се колосално количество различни материални ценности, но фактически никога не загивали банкери и не се е посягало на банки. Даже по времето на такива радикални събития, като Парижката комуна 1871 г. или Великата Октомврийска социалистическа революция, банките запазвали своята неприкосновеност или до края на събитията, както в Париж, или на първо време, както в Русия след Октомври 1917 г. Причина за установяването на пълен държавен контрол над банките станали събития с извънреден характер – когато руските банки отказали да финансират съветското правителство, поставяйки по такъв начин въпроса ребром: че във властта трябвало да остане поне някоя от тях. На Съвета на Народните Комисари, с цел самосъхранение, не оставало нищо друго, освен с помощта на въоръжените сили да застави банките да се подчинят, а по-нататък и да ги национализира.

Каква е причината за подобно особено положение на банковия капитал и неговите собственици? Причината е много примитивна. Щом се появило стоковото производство, а заедно с него и парите в качеството си на основно средство за функционирането му и удобен израз на натрупаното богатство, парите станали показател за могъществото на един или друг човек или група хора, които за защита на своите богатства създали държавата. Държавата в същността си е власт, а парите са концентрация на власт. Имащият пари има власт в пряк или скрит вид. Колкото повече пари, толкова повече власт. По такъв начин, реален притежател на властта, както вътре в държавата, така и в световен мащаб, се явява финансовият капитал. Каква е тук ролята на масоните?

Същността на парите по принцип е лишена от националност, затова учрежденията и лицата разпореждащи се с тях са, независимо от личните си убеждения и политически възгледи, представители на космополитични сили, обективно отричащи съществуването на националните държави и стремящи се към световна държава, тъй като националните държави, независимо от техния строй, със самото си съществуване ограничават властта на финансовия капитал и затова той се стреми към тяхното унищожение. По този начин, цялата причудлива философия и мистицизъм, обосноваващи необходимостта от «всемирно братство на народите», под управлението на елит от редиците на «знаещите и озарените», изразяват конкретните материални интереси на международния финансов капитал.

Връзката между световния финансов капитал и масонството като негов инструмент се осъществява чрез редица създадени специално за това международни организации и клубове. Първата от тези организации стана “Съветът по международни отношения” (СМО), създаден през 1921 г. по инициатива на множество крупни нюйоркски банки, дипломати и университетски експерти в областта на международните отношения, участвали във Версайската мирна конференция от 1919 г. От 1970 г. начело на Съвета е Давид Рокфелер. В края на 70-те години в Съвета влизали около 2 хиляди души от кръга на големите индустриалци, финансисти, политически и обществени деятели. Понастоящем, освен вече споменатия Рокфелер, в СМО влизат такива стълбове на американския бизнес, като: президентът на фирмата АЙ БИ ЕМ – Ф. Кери, президентът на нефтения монополист “Тексас инструментс” – М. Шепард, президентът на корпорация “Ексон” – К. Говин, президентът на “Дюпон де Немур” – Ървин Шапиро; от политиците и обществениците – Катрин Грам, собственичката на вестник “Вашингтон пост”, Лейн Къркланд – председател на крупното американско профобединение АФТ-КПП. Да се стане член на Съвета може само чрез препоръка на двама негови стари членове и решение на директора на Съвета. За това колко е висок статусът на Съвета свидетелства фактът, че бившият президент на САЩ Картър получил отказ на молбата си за прием за член на Съвета.

Аналогични организации, но за разлика от СМО имащи международен характер, се явяват: “Билдербергският клуб” и “Тристранната комисия”.

“Билдербергският клуб” е създаден през 1952-1954 г. и служи за връзка между управляващия елит на САЩ и Западна Европа. Клубът получил името си от названието на отдела “Билдерберг”, намиращ се в град Остербек, в Холандия, където се провело първото му заседание. Клубът се състои от 100 члена – група от влиятелни лица от САЩ и страните от Западна Европа. Заседава ежегодно, като правило, в отделите, принадлежащи на Ротшилд и Рокфелер, които влизат в ръководния комитет на клуба. Там влизат и собственикът на фирмата «Фиат» Джовани Аниели и бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.

През 1973 г. вече неведнъж споменатият Давид Рокфелер и тогава не много широко известният политолог Збигнев Бжежински създават “Тристранната комисия”, която обединява представители на управляващите кръгове на САЩ, Западна Европа и Япония. За степента на влияние на “Тристранната комисия” говори фактът, че, идвайки на власт, президентът на САЩ Картър сформирал своята администрация на практика само от експерти от “Тристранната комисия”, а единият от нейните създатели, Збигнев Бжежински, заел ключовия пост помощник на президента по националната безопасност.

Освен официалните и полуофициалните международни организации като тези, за които стана дума по-горе, върхушката на финансовия капитал и масонството е създала цяла система от частни елитарни клубове: “Боемиънз” (”Бохеми”) и “Никърбокърз” в САЩ, “Съркл” – Западна Европа, “Карлтън” и “Атениум” – в Англия, аналогични клубове съществуват и в други страни. Сред тях най-известен е “Боемиънз”, наброяващ около 2 хиляди члена, сред които – бившите президенти на САЩ Никсън, Форд, Рейгън, държавните секретари Кисинджър, Хейг; идеолозите на “американския консерватизъм” Голдуотър и Бъкли, “бащата на водородната бомба” Телер и, разбира се, неуморимият Давид Рокфелер.

Освен привилегированите клубове, наброяващи по няколко хиляди члена, има и други проводници на масонското влияние сред милиони самодоволни интелектуалци, считащи себе си за част от «световния елит». Това са такива международни клубове като “Ротари” (творческата и научна интелигенция) “Пен-клуб” (писателите и журналистите), “Лайънз” (”Лъвове” – младите политици и бизнесмени). Освен тях масонството контролира на практика всички по-големи пацифистки, правозащитни и екологични организации, такива като: “Лигата за правата на човека”, “Амнести Интернешънъл”, “Гринпийс” и ред други.

Такова е международното масонско съобщество днес. Разглеждайки го, си спомняш думите на известния на всички български революционер, първия министър-председател на Народна Република България Георги Димитров, казани от него в статия във вестник “Работническо дело” от 22 юли 1946 г.: „Често обществеността се изненадва, че известни дейци бързо и на пръв поглед без достатъчни основания сменят позициите си по доста съществени въпроси, отнасящи се до нашата държава и нашата нация, или говорят едно, а вършат напълно противоположното. За повърхностния наблюдател това е нещо неочаквано и непонятно. Но за онези, които са запознати с дейността на масонските ложи, въпросът е пределно ясен. Посочените дейци в качеството си на членове на масонски ложи получават указания от съответните ложи и се подчиняват на тяхната дисциплина, което е в разрез с интересите на народа и страната. Масонските ложи представляват агентура на чуждестранни държави. Те застрашават свободата и независимостта на нашия народ и нашата страна”.

К. В. КОЛОНТАЕВ
Севастопол

Дуел, N 46(137), 16 ноември 1999 г.