Людмил Симеонов

СЛЕД ГОДИНИ

Аз не бързам заникъде вече, а и няма защо -
пътят свърши за мен и назад мълчаливо се връщам.
Като птица, напуснала някога свойто гнездо,
пак се спирам пред прага на старата грохнала къща.

Как живота си аз разпилях по далечни стъгди,
а за дума едничка душата остана си жадна!
Ще запаля отново огнището. Струйка от дим
ще припомни, че пак съм си тук. Но кого ще зарадва?

САМОТА

Нощта е пълна с музика, със говор и със смях.

А тук сме само двама - аз
и моята цигара.

ЕЛЕГИЧНО

Окапват есенните бели рози.
Бавен дъжд -
елегия за лятото отминало.

УТРО

В прозореца ми -
сияние от цъфнали дръвчета
от сън ме буди.