Хил Висенте
Хил Висенте (Gil Vicente), португалски драматург, поет, музикант, актьор е роден вероятно през 1465 г./ 1466 г. в Лисабон, Бейрас или през 1470 г. - в град Гимараеш, Северозападна Португалия. Наричан „Трубадурът”, „португалския Плавт” „баща на португалската драма”, един от създателите на испанската драматургия, определян като един от най-големите драматурзи на западната литература. Първият признат автор от епохата на Възраждането в португалската литература. Пише на испански и португалски. Благородник по произход. Установява се в Лисабон като млад. Предполага се, че е учил в Саламанка. Въпреки че първоначално учи право, скоро го изоставя заради литературата. През 1493 г. става учител по реторика на принц Мануел. Cлужи при двора на кралете Мануел I и Жуау III, където съчинява пиеси, бил е актьор и режисьор. Съдейки по сценичните ремарки в запазилите се текстове, активно използва театрална музика - собствена (не се е запазила) и на други композитори. По някои данни се е занимавал и с ювелирно дело - златар и бижутер. Два пъти женен - за Бранка Безерра, а след нейната смърт - за Мелисия Родригес, има многобройно потомство. Книжовната си дейност почва от младини. Родоначалник на португалския театър. Запазени са четиридесет и осем негови пиеси на двата езика с различна тематика. Поезията му е народна по дух и по изказ. Умението му да вмъква стихотворни откъси в пиесите си бива възприето по-късно от Лопе де Вега и Педро Калдерон де ла Барка. Творчеството му е дълбоко религиозно (наричан е „Поетът на Богородица”) и патриотично. Същевременно то представлява социална критика на португалското общество от 16 век. От 48-те запазили се пиеси, датирани между 1502 и 1536 г., 20 са написани на португалски, 12 на кастилски (старинна разновидност на испанския), останалите са макаронически. Предпочитаните жанрове на писателя са ауту и фарс. В тях се появяват представители на различни типове (войници, свещеници, моряци, цигани, селяни), персонажи от Библията, езическата митология и др Отличителна черта на Висенте е неговият патриотизъм (идеята, че „Бог е португалец”, пронизала португалската култура чак до XX век). На някои ауту е присъщ дълбок философски смисъл, издаващ запознатостта на автора с античната и раннохристиянската литература. Творчеството на Висенте трайно е влязло в световната литература от Камоенс до Гарсия Маркес и Сарамагу. Пиеси: „Монологът на пастира” (1502), „Плачът на Мария Мулатката” (1522), „Фарс за Инес Перейра” (1523), „Свещеникът от Бейра” (1526). Подобно на класическите драми на Испания, и неговите пиеси често са в стихове. Забележителен лирик на португалски и испански език. Умира около 1536 г. вероятно в град Евора, Източна Португалия. Годината на смъртта му обикновено се записва като 1536 - годината, след която той престава да пише; в следващите документи от епохата не се намира по-нататъшно позоваване на него. Мястото му на погребение е неизвестно. Не са останали и оцелели портрети на Висенте. Първото издание на пълните му произведения е публикувано в Лисабон през 1561-62 г. от децата му Паула и Луис. През 1586 г. е публикувано второ издание; много пасажи обаче силно са цензурирани от инквизицията. Третото издание е публикувано чак през 1834 г. в Хамбург от Барето Фейо, след което творчеството на Висенте е окончателно преоткрито.
Публикации:
Поезия:
