ТЕРВИОН. ЗАВОДЪТ – КНИГА ПЪРВА, ЧАСТ ПЪРВА

Петър Ангелов

И ТЪЙ, НАПИШИ, КОЕТО ВИДЯ, И КОЕТО
Е И ИМА ДА СТАНЕ СЛЕД ТОВА

ОТКРОВЕНИЕ НА СВЕТИ ЙОАН БОГОСЛОВ
1:19


ЧАСТ ПЪРВА

Когато се разчу, че Катя Маджарова била любовница на доктор Врански, мнозина си спомниха за годините, когато се подвизавала като гадже на “Фабрикантчето”. Тогава хубавицата на околийския град имала до кръста коси. Нямало гимназист да не тича подир конската й опашка и щръкнал бюст. Ходела като сърна – “Погледне ли те, потреперваш от съблазън” – разказваха съучениците й, вече зрели мъже.
Незатихнали приказките за похожденията й с доктора, една сутрин целият град изстена:
“Врански починал!”
Плъзнаха съмнения за скоропостижната му кончина. Накрая зашушукаха, че не се споминал от инфаркт, а се отровил заради Катя Маджарова.


1

Иван Маджаров погледна часовника си: след час жена му и новият й приятел – инженер Дакашев – ще бъдат на летище Франкфурт. Снеговалежът се усили. Преспите ставаха непроходими. “Защо не я оставих да се блъска по рейсовете?” – ядосваше се, но се правеше на заспал. Тулумбата натискаше педала и псуваше на ум: “Ще го зарежа!” Не веднъж беше бродил по тъмно и в сняг с началството, но сега му дотежа – мразеше Катя Маджарова, а тази вечер намрази и шефа си. “Да бях на негово място, щях да я изхвърля от дома си като мръсен парцал, а той в Африка ще я праща!
Волгата с усилия газеше снега, Маджаров сумтеше на задната седалка, а мислите му тичаха подир отлетелия за Африка самолет.
Пристигнаха към полунощ. Маджаров преброди натрупания сняг в двора. Още не беше влязъл, телефонът зазвъня, беше Матена – красивата касиерка на стола:
- Катя заминала за чужбина, вярно ли е?
- Да – изсумтя Маджаров, затвори телефона и се загледа в любимите вещи на напусналата го съпруга: библиотеката, радиограмофона, от който звучеше Пучини, дивана, на който осъмваше, когато тя напускаше семейната спалня под предлог, че той хърка и вони на алкохол. Разбра защо жена му препрочиташе “Ана Каренина” и “Мадам Бовари”. Искаше му се да строши всичко, до което се беше докосвала. А Дакашев откъде се пръкна? Отиде си Врански, появи се той, сякаш е чакал смъртта му, за да замъкне жена му в Африка!

По това време в залата за транзитни пътници на летище Франкфурт инженер Дакашев отпиваше глътки кафе и наблюдаваше новата си колежка. Съпоставяше я със своите четиридесет и осем години, стори му се по-млада от него, но не беше.
Съпругът й, когото Дакашев видя за първи път па летището в София, го впечатли с едрата си фигура, гладко лице, скъпи дрехи: балтон от флаконе, черен габардинов костюм, бомбе и мокасини – с такива обувки ходеха мъжете с персонални коли. По всичко личеше, че Маджаров е човек с положение, но раздялата с жена му без целувка го озадачи.
Когато огромното туловище на Боинга с няколкостотин пътници се заплъзга към пистата, Катя затвори очи. Този самолет нямаше нищо общо с малкото Илче-134, с което се дотътриха от София. И пътниците – шумни негри с басови гласове, бели мантии или шарени ризи, приличаха на ято екзотични птици, завръщащи се по родните места.
Ревът на Боинга, спрял за малко в началото на пистата, нарастваше. Дакашев улови ръката й.
- Не се безпокойте за мен, ще се справя – рече тя.
След минути самолетът изскочи над облаците и увисна в безкрая, сякаш заспа. Под него остана мракът, снегът и студът, покрили Европа открай докрай. Пространството стана необозримо, времето бавно, посоката без значение. В едно Катя беше сигурна: градът, който я анатемоса, остана на хиляди километри зад гърба й. Настроението й се подобри.
- От какво почина докторът? – запита Дакашев.
- Вие откога се познавате? – изгледа го Катя.
- Учихме в една гимназия. Антон все още е ученикът, когото учителите продължават да дават за пример. Много неща от времето, когато бяхме съученици, съм забравил, но един случай ще помня завинаги. Веднъж Антон ме заведе у тях и ми подари своите обувки. “Ще си купя други, рече ми той, като завършим и забогатееш, ще ми върнеш парите”. Този жест направи, защото се чувстваше виновен за моята бедност.
След като Дакашев убеди Катя, че приятелството му с Врански е старо и чувствата му към него са искрени, отново попита какво я свързва с него.
- Бях му пациентка, той спаси живота ми. В нощта на смъртта си Антон ми каза по телефона, че прави тежък инфаркт. Той беше самотник. Възникна съмнение, че се е отровил, а мен ме обявиха виновна за смъртта му… Може и да е вярно.
“Боже, господи” – едва не изрече на глас Дакашев – Врански ми завеща любовницата си!”

Буден, Маджаров продължаваше да мисли за Катя и Дакашев. Чудеше се как ли се е запознала с този фукльо, с дългия френски балтон, преметнат бял шал, и физиономия на Ив Монтан. Телефонът го стресна. С неясна надежда вдигна слушалката.
- Защо ми затвори? – попита Матена.
- Къде е Манол? – изрече сърдито Маджаров.
- В командировка, нали го изпратихте да търси ламарина от “Кремиковци”. Няма работа, народът е настръхнал!
- Народът!… Какво знае народът? – смотолеви Маджаров и млъкна. Заради срама от този народ двадесет и пет години носи жена си под мишница, като камък.
Замълча, после неочаквано предложи:
- Защо не дойдеш у нас да поговорим?
- У вас, сега на разсъмване!… Как си го представяш?
Маджаров пак замлъкна. Матена чуваше как тежко диша и отведнъж реши:
- Ще дойда, чакай ме! – рече шепнешком и бавно остави слушалката, сякаш се страхуваше да не се развали магията, която бе я обсебила.
След историите с Катя и Врански Матена започна да си мечтае за Маджаров. И преди го харесваше, но нямаше кураж да помисли за подобно нещо. Какво представлява една касиерка на стол за един директор на завод?
Снеговалежът беше утихнал. Зъл студ сковаваше къщи и улици. Маджаров запали печката в хола, където щеше да приюти Матена Гурова. Не след дълго на вратата се позвъни и той отвори. Матена прекрачи прага. Свали вехтото дълго палто и големия шал, с който беше омотала главата си. Макар за първи път да влизаше в дома на шефа си, разшета се като негова стопанка. Разтвори домакинската чанта, в която беше донесла храна, водка и вино, намери съдове в бокса, и постла масата. Качествата й на пъргава домакиня Маджаров добре познаваше от столовата и вилата, когато посрещаше гостите му. Освен в бяла манта, рядко беше я виждал в друга дреха. Новите й ботуши знаеше, но карираната пола, която прилепваше по стройните й крака, виждаше за първи път. Вълнената й блуза, добре подбрана в светъл цвят, изглеждаше съвсем нова. Лицето й грееше щастливо, сините й очи искряха, а изрусената й коса ароматно ухаеше – личеше, че току-що беше излязла от банята.
Радостта на Матена смути Маджаров. Останала бе по бяла копринена блузка и Маджаров се вгледа в прелестното й тяло. От ревност към Катя очите му бяха станали слепи за други жени.
Всъщност какво знаеше Маджаров за Матена? Дори не предполагаше, че тя е една от най-популярните личности в завода. Винаги спретната и чиста, с чаровна усмивка, тя беше любимката на работниците – нали всички минаваха през касиерското гише на стола. Мъжете завиждаха на Манол Гуров за хубавата му жена. На много от тях им се искаше да бъдат на неговото място в спалнята им, но се страхуваха да се заплесват по половинката му. И той минаваше за важна личност, знаеше се, че е под закрилата на Маджаров. Като главен снабдител, от него зависеше изпълнението на плана, заплатите и най-вече премиите.
Докато работниците уважаваха Манол, чиновничките откровено го мразеха. За тях той беше мухльо – гиздеше жена си, а ходеше вехт и раздърпан – да икономисва. Юркаше се по командировки, спеше по гарите и се хранеше с банички и кифли все заради пусти спестявания, а Матена се носеше като принцеса.
Маджаров ценеше предаността на Гуров и беше ги избрал заедно с жена му за хазаи на заводската вила. Когато имаше важни гости, Манол доставяше провизиите, а Матена готвеше и сервираше. Постепенно това място стана любимо и на личните му приятели. С чаровната си усмивка Матена сплотяваше мъжете около Маджаров.
Докато тя шеташе в банкетната зала, Манол пушеше цигари в кухнята – не обичаше да се натрапва на началствата. Похапваше на спокойствие и в края на “спявката” прибираше жена си. След подобни вечери често заспиваха скарани. Матена се дразнеше от пословичния му апетит и още из пътя го захапваше: “Защо пак дойде неизбръснат и с памуклийка, защо се наплюска толкова много? Виж се, станал си четвъртит!”
Откакто започна да се движи в средата на отбрани мъже като Маджаров, неговия първи заместник Иванов, зам-шефа на МВР – полковник Тодоров и градския прокурор, добрината на Манол взе да я дразни. Това бързо го забелязаха другите трима от карето за разлика от Маджаров, който също минаваше за мухльо спрямо жена си.

Боингът навлезе в гъста облачност и от време на време се раздрусваше, сякаш колелата му се тътреха по калдъръм. Шумните пасажери спяха дълбоко, а европейците бързо се разсъниха. Черните облаци започнаха да се събират в необозрими купчини от милиарди тонове вода – едни над самолета, други под него. На Катя й се стори, че ще се разбие в тях.
- Над екватора сме! – рече Дакашев.
Самолетът с мъка пробождаше облачните чудовища, сякаш силите му бяха на свършване. Изплашена, Катя се вкопчи в ръката му.


2

Късният любовен възторг възроди Маджаров. Озарението не бе задълго – любовната възбуда застрашаваше авторитета му и директорския пост. Объркан, започна да се отдалечава от Матена.
Ядосана, тя измоли среща в съботния ден. Маджаров не й отказа, макар да беше го страх да се появява с нея в града. Заслепена от желанието си, Матена изпрати Манол на село, мина през фризьор, приготви си най-хубавата рокля и зачака стъмняването.
В уречения час Маджаров пристигна на посочената уличка. Матена се появи изневиделица и още не влязла в колата, рече:
- Карай към “Тримата разбойници”!
Маджаров натисна педала, ядосан от поредния каприз на жената, от която не намери сили да се откаже. Матена запали цигара и включи радиокасетофона.
Когато пристигнаха, начинът, по който тя поведе шефа си към ханчето, показа, че не идва тук за първи път. Маджаров вървеше като след непозната. Не беше я виждал с толкова хубава рокля, на високи токчета, така гримирана, с изрусена коса и така самоуверена.
Вътрешната уредба на “Тримата разбойници” беше чужда на Маджаров: сепарета като хралупи в камъка, дървени маси и столове, свещи, увесени по стените кожи, рога и черепи на животни. Оркестърът, гълчавата, танците и бъркотията го дразнеха. Поръча вечеря и бутилка водка за аперитив. Първата чаша и двамата изпиха на екс и Матена, възбудена от ритъма на музиката, прошепна:
- Искаш ли да танцуваме?
Маджаров кимна. Когато я прегърна и усети тялото й, готово да се подчини на волята му, направи несръчно първата крачка по дансинга. Колкото повече се стараеше Матена, толкова по-объркани ставаха стъпките на кавалера й. На нея й се лудуваше. Искаше й се да се покаже в своя светлина, искаше й се да бъде свободна.
Китарите замлъкнаха, пауза и барабаните гръмнаха с картечен откос. Дансингът пламна в червена светлина. На белия подиум се появи як мъж с лъскаво бръснато теме, едва набола гъста брада, дънкова риза и панталони. Мъжът заигра сам върху светлото пространство. Толкова се отличаваше от тълпата, че на Матена й се прииска с него да покаже блясъка си пред Маджаров. Заряза го, приближи се до особняка и затанцува. Бедрата й се заголиха и посетителите притаиха дъх.
Когато оркестърът замлъкна и Матена се завърна при Маджаров, той я хвана за ръката и я поведе към изхода.
- Не трябваше да идваме тук – рече разкаяно тя.
- С други от завода любила ли си се? – попита Маджаров с дива ревност.
- Любила съм се – вирна главата Матена, решила да го разтресе до дъно.
- С кого? – задъха се той.
- С другаря Иванов! – отговори гордо Матена.
Сред жените заместникът му Иванов минаваше за любовник от класа. Загадъчен и фин. Твърд, когато трябва. Елегантен, винаги добре облечен и парфюмиран, той минаваше за важен човек, от когото зависеха много работи в завода. С нежната кожа на лицето, тънките пръсти с дебела брачна халка, със забележителните си очила с тьмночерни рогови рамки, той всяваше респект и покорство не по-малко от самия Маджаров.
- С Иванов!… С моя заместник!… – повтори Маджаров и натисна спирачките. Ладата се извъртя и по чудо не полетя към дерето. – Иванов! Че той те сватоса с Гуров, кум ти беше.
- Сватоса ме, защото не давахте апартаменти на несемейни. Помниш ли колко молби съм ти пуснала?
- Не помня, един и двама ли искаха жилища.
- Ти въобще не ме забелязваше. Ако не беше Иванов, още щях да съм стругарка.
- Престани! – удари по волана Маджаров и двамата замълчаха.
Призори Маджаров напусна дома на Матена Гурова. Когато навлезе в своята улица, забеляза, че къщата му свети като акостирал кораб. Спря отдалече с надежда да чуе шум или говор. Ни глъч, ни сянка се мяркаше зад пердетата, а пътната врата беше отключена. Премина наведен двора и когато ключът му опря в друг ключ, изтръпна. Отиде под прозорците на кухнята, заслуша се – Гуров беше му монтирал специални брави той лично. Ами ако ги е видял в спалнята с Матена и е дошъл да го причака!?…
Манол беше добродушен и верен, но нямаше съмнение, че в отмъщението си ще бъде жесток. Ако се нахвърли срещу него, ще го премаже. Ако той изгони Матена, щеше да я прибере: “Развеждам се с Катя и край”. Маджаров натисна бутона на звънеца. Вратата изскърца и млад женски глас плахо попита:
- Кой е?
- Аз съм – отговори Маджаров.
- Татко! – извика радостно Траяна и го прегърна. – Къде беше?
- На карти с приятели.
- С чичо Иванов ли?
- С кого друг? Тери, лягай си, ще прибера колата. Като се наспим, ще поговорим.
Маджаров прие срещата с дъщеря си хладнокръвно. Откакто тя застана на страната на майка си, той изстина към нея. Сигурен, че е дошла за пари, заспа спокойно и се събуди късно сутринта.
Ядосана от безразличието му, Траяна нахълта в спалнята на баща си.
- Татко, имам важен разговор с теб, ставай!
- Защо не ме събуди по-рано? – упрекна я Маджаров, за да се измъкне от въпросите й.
- Развеждам се. Между мен и Павел всичко е свършено.
- Избий си това от ума! Не разрешавам! – рече безучастно Маджаров и тръгна към банята.
- Какво е това червило по лицето ти? – попита Траяна.
- Пари ли ти трябват?
- Не ме гони по този начин! Тук, в “Сърп и чук”, ще правя дипломната си работа.
- Каква? – тросна се Маджаров.
- “Ефективност на основните производствени фондове в тежкото машиностроене”.
- Няма да я бъде. Аз се чудя как да ликвидирам семейщината в завода, а ти!…
- Защо не изгониш Матена или Гуров, единият от двамата ти стига.
- Какъв пост заема Матена?… Обикновена чиновничка.
- Ще се върна в завода и без твое съгласие, вече уредих въпроса с чичо Иванов. Той си беше вкъщи.
- Говорила си с Иванов!… С този мръсник! – развика се Маджаров.
- Не е мръсник, той ти е стар приятел и се тревожи за теб. Станал си неузнаваем татко, защо крещиш?
- В “Сърп и чук” все още аз съм генералният. Когато Иванов ме избута от поста, тогава ще си уреждаш нещата с него, ясно ли е? Излизам и те моля повече глупости да не вършиш!
- Ще се върна, не можеш да ме спреш. Имам свой живот и ще го изживея, както намеря за добре.
- Телефонът звънна, Маджаров грабна слушалката.
- Защо закъсняваш? – прошепна Матена. – Говори се, че Иванов щял да е новият генерален.
- Какво се е случило? – попита Траяна. Лицето на баща й беше пребледняло.
- Нищо, ще видим! – рече Маджаров и без да се сбогува, хукна към завода.


3

Маджаров премина край секретарката си, без да я поздрави. Миглена го последва с пощата, неразписана от няколко дни.
- Какви слухове пълзят около нас? – изръмжа той, още неседнал на големия кожен стол.
- Не знам – рече наскоро назначеното красиво момиче и поднесе пощата.
- Иванов или твоят Валентин Михайлов се стягат за директори?
Миглена се изчерви. Тя не очакваше шефът й да знае за връзката й с главния инженер.
- За тебе кой ходатайства? – рече намръщен Маджаров и от купчината писма изрови увит във вестници пакет.
- Кака Матена, ние сме от едно село.
- Това какво е?
- Предаде го леля Магда, майката на Светла Камбурова.
Маджаров с притеснение отвори пакета. В ръцете му остана тетрадка с дебели червени корици. Отгърна я и ахна. “Посвещавам на големия машиностроител Иван Маджаров, с уважение: Камбуров”.
Както предполагаше Маджаров, тази пратка не му носеше добро. Човекът, който дълго живя като негова сянка, не беше си отишъл. Счу му се погребалният звън, с който преди няколко месеца го изпратиха, и зачете отделни пасажи:
“Роден бях с неспокоен дух – започваше Камбуров. – По мое време будните момчета учеха в Европа за доктори и адвокати и по-малко за инженери – бяхме изостанали в индустриално отношение. Със заем от чичо си записах инженерство в Германия, дето изкарах няколко семестъра. Разбрах, че време за губене няма, и станах представител на “Братя Пръчкови” във Виена. За две-три години посъбрах капиталец и започнах да мечтая за собствена фабрика – исках да произвеждам плугове, жетварки, вършачки и трактори дори. Тъкмо започнах с десетина души да правя печки, национализираха едрата градска собственост. В страната цареше пълна разруха, а патриотичните индустриалци като мен бяха изхвърлени на улицата. Тайно се надявах, че ще им потрябвам. Така и стана, работният добитък се събираше в общи обори, а подковите не стигаха. Министър Кунин наредил на Гроздан Маджаров – околийски кмет, да задвижи моята преса. Въпросът стоял ребром: или да я пуснат, или да я дадат на друг град, дето има опитни техници. Старият Маджар тайно ме повика в общината и пуснах пресата. Спасих работниците от уволнение. Някой скалъпи процес за саботаж и лежах за втори път. Бащата на Иван Маджаров го обявиха за враг с партиен билет и заедно лежахме в лагера.”
Притеснен от прочетеното, Маджаров отново запита кой е донесъл тетрадката.
- Нали ви казах, майката на Светла – отговори Миглена.
- Ти познаваш ли Светла? – продължи Маджаров, прелиствайки Камбуровите спомени.
- Познавам я, бяхме в един клас и първи приятелки.
Маджаров надигна глава. Погледът му се плъзна по стройното тяло на младото момиче.
- Знаеш ли коя е Светла?
- Зная. Баща й е лежал в Белене.
- Какво още знаеш?… Светла има изчезнал брат от първия брак на Камбуров.
- Зная, тя страдаше за него наравно с баща си. И за вас!…
- За мен! – Маджаров едва не подскочи от стола.
- Нейният брат – Камбуров-младши, “Фабрикантчето”, е бил влюбен във вашата съпруга. Според леля Магда той не бил изчезнал безследно.
- Казаха ли ти, че ме смятат за негов убиец?
- Не – излъга Миглена, разговорът стана опасен и тя се опита да го промени: – Със Светла бяхме комсомолски активистки.
- Силна ученичка ли беше?
- Да. Записа право. Майка й няма пари за издръжка. Те са много бедни и…
- Знам, иска да стане стипендиантка на завода, получих молба от Магда. Въпросът й е уреден.
Пет минути след като Миглена излезе, в кабинета му нахълта Матена. Маджаров я посрещна разярен:
- Защо ми насади тази лигла, не ми каза, че е приятелка на Камбуровата Светла?
- Моля те, по-тихо, едва я задържах! – прошепна Матена и се приближи до директорското бюро.
- Да се маха! – изкрещя Маджаров.
В този миг вратата рязко се отвори, на прага застана Траяна. Отначало Матена не можа да я познае, приличаше на артистка от познат й филм. Все така в рамката на вратата, тя едва ли не кресна:
- И да не ме искаш, идвам. Приготви ми самостоятелна стая! – Без да чака отговор, тръшна вратата след себе си. Подир нея и Матена напусна кабинета на Маджаров, изплашена от срещата с дъщеря му. Стори й се, че тя знае нещо за тяхната връзка.
Останал сам, Маджаров заключи вратата и отново зачете спомените на Камбуров с надеждата да научи нещо от тайната за връзката на сина му с Катя. Съмнението му, че “Фабрикантчето” е отнел честта й, отново разбърка душата му. Камбуров пространно обясняваше как е построил своята фабрика и закупил германската преса за подкови. Селяните били готови да гладуват, но теглителната сила боса не оставяли. Още по-пространно беше описал как е трябвало да изглежда фабриката му.
Като благодареше на Маджаров, че я оставил за музей, Камбуров подчертаваше архитектурната й стойност, като първата сграда във виенски стил. Необяснимо беше за Маджаров защо с още по-големи подробности Камбуров описваше бюрото и кожената мебел, която избрал лично и купил също от Виена.