Лаза Костич (Лаза Костић, 12.02.1841 - 27.11.1910) е една от най-ярките фигури на сръбската поезия. Сръбски поет, прозаик, драматург. Дебютира през 60-те години на XIX век и като поет, и като драматург - най-известната му драма е „Максим Църноевич” (Максим Црноjевић, създ. 1863, театр. премиера 1868). Освен нея е автор още на драмите „Пера Сегединац” (Pera Segedinac, 1882) и „Гордана” (Gordana, 1890). Литературното поле на творческите му интереси с времето се разширява и през 80-те години се появяват негови литературнокритически изследвания, които разкриват и ерудицията му, и пристрастията му към основните за него източници на вдъхновение: фолклора, философията и романтическата поезия. Съществена част от творческата му биография е свързана с Шекспир, към когото се отнася и като преводач, и като есеист. С проникновен литературнокритически поглед Костич се вглежда и в творчеството на сръбския поет романтик Йован Йованович Змай, на когото посвещава своя монография (1902). При все това той остава в сръбската литературна класика преди всичко като поет с непозната до този момент философско-лирическа нагласа. Автор е на около 150 лирически и 20 епически стихотворения, балади и романси. Само година преди смъртта си публикува най-значимата си поетическа творба - „Santa Maria della Salute” (1909), определяна за връх на сръбската романтическа поезия. Сред най-известните му поетически творби е и стихотворението „Между наяве и насън” (Међу јавом и међ сном, 1863), което е преоткрито от сръбските сюрреалисти заради изразената в него идея, че природата на поезията е ирационална.

Публикации:

Поезия:

SANTA MARIA DELLA SALUTE/ превод: Жоржета Чолакова/ брой 124 януари 2020