Георги Стоянов - Бигор (Георги Стоянов Гешев - Бигор) е роден на 30 ноември 1925 г. в с. Варвара, Пазарджишко. Завършва Пазарджишката гимназия „Иван С. Аксаков” и Театралната Академия „Кръстьо Сарафов”, специалност „Театроведение”. Защитава научна степен във Висшия институт за кино (ВГИК), Русия. Специализира кинодраматургия в Москва и в Петербург. Изучава сърбохърватска литература в Загреб, Югославия. Стажува в сферата на филмовото колекционерство в Париж, Мексико, Стокхолм и Рио де Жанейро. Работи в Балканския съвет на антифашистка младеж, Белград, (1945). Завеждащ сектор в софийския Областен комитет на РМС, (1947). Отговаря за художествената самодейност в ЦК на ДСНМ (1948 - 1949), назначен в Студията за научно-популярни филми като главен редактор (1950). След това оглавява Сценарната комисия за игрални филми при Комитета за кинематография, редактор в Студия за документални и игрални филми, редактор на сп. “Киноизкуство”, председател на художествения съвет към София прес. От 1960 г. е директор на Държавния архив, преустроен от 1963 г. в Българска национална филмотека - неин създател и ръководител до м. юни1976 г. Създава филмотечното кино „Одеон”, създател и главен редактор на сп. „Кино и време”. Председател на Националния комитет „100 години Кино” (1994-1996). Избиран за член на Изпълнителния комитет на Световната федерация на филмотеките. Участвал в експертни комисии на ЮНЕСКО, съосновател на международната фондация „Жорж Мелиес”, Париж. Лектор в университети и киноклубове в Мексико, Рио де Жанейро, Каракас, Киев, Калкута, Истанбул. Представил е най-престижното от българското кино във Франция, Индия, Бразилия, Чили, Гърция, Турция, Югославия, Румъния, Унгария, Украйна, Русия, Армения, Грузия, Чехия, Словакия, Германия, Белгия, Холандия, Швейцария, Швеция, Пакистан, Индонезия, Норвегия, Дания, Шри Ланка, Ямайка, Суринам, Алжир, Тунис, Египет, Корея, Аржентина, Уругвай, Боливия, Ел Салвадор, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Куба, Гватемала, Италия, Испания, Нова Зеландия, Канада, САЩ, Япония. Дълги години е наблюдател и водещ Кинопанорамата в БНТ. Издадени книги: „Jli pereis por la libero” (1967, на есперанто), „Българското кино, пионерските му неволи” (1966), „Поезия в киното” (1966), „Четвърто поколение съветски кинорежисьори” (1967), „Звезди и поклонници” (1974, 1978 - на руски език, 1979 - на гръцки език), „Ръкопляскането забранено!” (1974), „Изобретатели на киноазбуки (1975, 1976 - на испански език), „Безначален и безкраен вятър” (1975), „Филми от златния фонд” (1980), „Вечност в минута и половина” (1981), „Магията на киното” (1993), „Щафетата кинематограф” (1995 - на английски език), „Есен реките стават тъжни” (1997), „Момиче от Вселената” (1997), „Песента на щурците” (1998), „Сега и Всякога” (2003), „Руският авангард” (2004), „Автограф от лъв” (2005), „Гранд биоскоп” (2005), „Толкоз просто и логично” (2005), „Лутащи се фрагменти” (2008), „Коктейл от усмивки” (2009), „Аеронавт от село Варвара. Избрано” (2013). Умира на 25 ноември 2014 г.

Публикации:

За Георги Стоянов - Бигор:

СЛОВО ЗА ГЕОРГИ СТОЯНОВ - БИГОР/ автор: Христо Черняев/ брой 124 януари 2020