Роса Часел (Rosa Chacel Arimon), испанска поетеса и есеистка, е родена на 03.06.1898 г. във Валядолид. Израства в културна среда. През 1908 г. семейството й се премества в Мадрид. Учи скулптура в училище за изящни изкуства (1916-1918). През 1918-1922 г. сътрудничи на списание „Ултра” и се сприятелява с Хосе Ортега-и-Гасет, Унамуно, Рамон Гомес де ла Серна, Хуан Рамон Хименес. През 1922-1927 г. пребивава в Италия. Става известна предимно с творбите, печатани в левите литературни списания през 1936-1939 г. Участва в републиканската армия като медицинска сестра. От 1939 г. живее в Бразилия в изгнание в продължение на три десетилетия, където продължава активната си литературна дейност. Работи в Ню Йорк през 1959-1961 г. Авторка на стихотворения, сонети, романи, есета, книга за деца и др. Превежда от френски (Расин, Камю, Кокто) и английски език. През 1973 г. се връща в родината си, от 1977 г. живее в Мадрид. Получава официално признание скоро след окончателното си завръщане в Испания. Носителка на редица авторитетни литературни награди, сред които Националната награда за литература (1987). Доктор хонорис кауза от Университета на Валядолид (1989). Умира на 96 г. на 27.07.1994 г. в Мадрид.

Публикации:

Поезия:

ТРЕВОГА/ превод: Александър Муратов/ брой 123 декември 2019

Проза:

ЩЕ ПРИЛИЧА НА ДЕН/ превод: Николай Тодоров/ брой 128 май 2020