По повод Деньо Денев. „Листа и вятър”. Стихотворения”, С. , 2019 и Паруш Парушев. Открито море”, С., 2019

Панко Анчев

Деньо Денев и Паруш Парушев са стари мои приятели. Бил съм редактор на първите им книги, чел съм и съм препрочитал стиховете и прозите им, общувал съм тях много пъти.

Но тези две техни най-нови книги, събрали най-добрите им творби от цялото им творчество, ме накараха да ги възприема по нов начин.

Не е нужно един поет „да се развива” постоянно, за да заприлича на новите си колеги, да пише като тях, за да бъде все млад и да го разбират и възприемат читателите.

Той трябва така да пише, че във всяко следващо време да го усещат като техен съвременник, показващ променения живот. Това талантливият поет. Той е свидетел и изразител на времето, в което е навлязъл в литературата и остава завинаги в него.

Но това свидетелство, ако е достоверно и изразено високо художествено и проникновено, е свидетелство за човека, живота, изкуството, обществото. За преходните и непреходните нравствени ценности, за начина на мислене, говорене, отношение към живота.

Свидетелството е непременно естетическо, написано красиво, със силни думи, проникновено, прочувствено, вълнуващо. То не е обикновен канцеларски документ, а порив на душата, изблик на мисли и чувства, тържество на духа.

Поезията е изкуство на особеното слово, а не просто „поетичен език”. Много словесна руда трябва да се преработи, за да се получи и подреди в такъв ред, в какъвто никой преди не е успявал да го подреди.

Неговите думи могат да бъдат възвишени, но могат и да са съвсем обикновено - като тези, с които си говорим в ежедневното общуване. Могат да са нови, току-що измислени, но и стари, родени от отдавна отминали времена. Важното е така да бъдат съчетани и натоварени със смисъл, че да отварят нов свят, нов поглед към живота; да звучат като непроизнасяни преди.

Така се ражда изкуството, което пресътворява живота, но не е самият живот. Само истинският поет е способен да пресътвори така живота, че в изкуството му той да не изгуби очарованието, достоверността, въздействието си върху тези, които го живеят и идващите след тях.

Литературата е човешко дело, което си служи със създаденото от Бога слово. Умението да си служиш със словото е Дар Божи. А то е силата да казваш истината, да проповядваш доброто, да го браниш и му проправяш пътя към хората.

Истината в литературата е и красота, морал, човещина, справедливост, любов и смирение. Когато поетът я изрича, той подлага на преценка цялото човешко битие, като му придава смисъл, облагородява го и го възвеличава.

Но и го подлага на преценка, за да види дали човек следва Божиите заповеди. И ако не ги следва, да разбере защо се е отклонил и дали осъзнава греховете си.

Не е лесно да се домогнеш до такива специални способности, за да понесеш подобни отговорности пред читателя и словото. Трудно е да си даровит! Защото дарбата е безпокойство за човека и отговорност за живота му.

Ако светът е зле устроен и човекът се чувства в него нещастен, измъчен, безсилен и унизен, виновен и отговорен е преди всичко писателят. Защото не е успял да обедини всеобщите усилия за промяна на света. Ако писателите осъзнават своята отговорност и служат с цялата си разум, с цялата си душа и воля, светът щеше наистина да е друг.

Пиша тези думи по повод книгите с избрани твори на Деньо Денев и Паруш Парушев, защото в тях виждам подобно осъзнаване на дарбата и служение на думите с цялата отговорност, която един истински талант поема върху себе си и я носи до края на дните си.

Затова и стихотворенията в тези книги са не просто лични откровения, изповеди, размишления, а истински свидетелства на времето, в което са живели и, слава Богу, продължават да живеят.

Без да са някакъв „център на внимание”, поради което и рядко пишат за тях, още по-рядко ги отличават и награждават, а и те не публикуват кой знае колко често, и Деньо Денев, и Паруш Парушев уверено и последователно пишат историите на това време и на човека в него.

Тези истории са повече тъжни и изпълнени с напрежение и душевни вълнения, но може би точно поради това са толкова истински и написани с вещина и високо майсторство.

Те умеят да изразяват и най-тънките чувства, защото усещат думата и я използват в нейната точност, но и в цялото и богатство от метафорични значения и смисли. Поезията им е вдъхновена, но и разумна, въздействаща, вълнуваща.

Аз съм критик, но нямам причина да се оправдавам, че похвалните ми думи за Деньо Денев и Паруш Парушев са породени не от приятелството ми с тях. Аз съм приятел с тях, защото мога с чиста съвест да ги хваля, защото те са поети с истинска дарба.

Дай, Боже, на всеки критик да има такива приятели, каквито имам аз!