МЪЧНА ТИШИНА
МЪЧНА ТИШИНА
На баща ми
Боже мой,
каква тишина?
И от днеска
татко го няма.
Аз изпитвам
огромна вина
пред сълзите
в очите на мама.
Всяка вечер
тя плаче до сън,
ала сън
не я хваща до утрото.
Щом вратата
се хлопне навън,
се изправя тя цяла
на кутрето.
Татко чака,
тя знае, че той
ще се върне
със изгрева ален;
романтичен,
до болка герой
през прозореца
само погален.
През прозореца,
ала уви
есента
е затрупала цяла
мойто детство
и мама почти,
с тишината
от мъката бяла…
ПОЕТИ
Днеска най-истинските
български поети са
нощни пазачи.
По волята на антихриста!
Отцеубийци и майкопродавци
се опитват да приватизират
и Слънцето.
Но забравят, че България е
страна на убитите поети,
които и сега работят като
нощни пазачи!
НОКТЮРНО
На Ели Видева
Умориха се хората,
а хората са добри
всяка есен ги срещам,
с рамене натъжени.
Всяка зима те пият
до ранни зори –
пролет явно те чакат
с надежди зелени.
Ала няма го лятото.
Бялото лято се скри.
И щурците ги няма,
Тези звездни сирени.
Самотата студена
на неми фенери виси
прегърнала тайно
слънца неродени.
Но къде е България
с топли очи?
БЪЛГАРСКО СЛОВО
Умъртвихте
десетки поети,
и десетки превърнахте
в кал.
Ала Словото тяхно
ни свети –
но за Вас, но за Вас
ми е жал.
Блюдолизци с
фалшиви пагони,
каубои с обратен
наклон,
психопати с
парични нагони,
лилипути качени
на трон!
Все духовни пигмеи,
отбрани
от юдейския Бог –
Сатана,
пак продават безкрайни
кервани,
сърца
от Свещена земя.
Ала Словото
лумва на клада –
и извива се огнен
Светлик…
То ще запали и
ада
с богомъдрия
майчин език!
ЛУННАТА СОНАТА
На Ин
Така ли не разбра,
че ти си истината в сърцето ми,
че животът не е само
в черно и бяло –
всички имаме грижи,
от това се състои битието ни,
затова не раздавай
присъди за щяло – нещяло!
Имай малко търпение,
остави Бога на мира,
и Той не отсъжда светкавично
пътя ни за Ада и Рая.
Виж как залезът тихо
в утрото се провира,
за да изпрати греха ни
съдбовно в лунната стая.
А там няма никой освен Бетовен,
под формата на Соната.
Телата ни пеят, неистово светят,
душите ни плачат.
И те заклевам: лъжовен свят е,
бъди богата
само със обич, за да не
храним у нас палача.
С Т Р А Х
На Никола Радев
От гладкото
изпитвам
страх,
от равни пътища,
от равни мисли,
от снимката
полепнала
от прах,
от сънища,
които
не са бистри.
От малките
човечета
без глас,
родени
за слуги
и за предатели,
от стъклени
лица,
отровени
от власт
представящи се
за гадатели.
От завистта,
която е без час,
от змийския
живак
на термометъра,
от тихата
вода
около нас,
обсебила
подмолно
периметъра
на образа,
във който
дишам Аз.
От гладкото
изпитвам
страх.
В Е Ч Н О С Т
В памет на мама
Във стаята, която
ти доскоро
изпълваше с любов
и доброта,
повява хлад.
Космическа умора
залепва по сълзата
самота.
Сега разбирам,
колко е голяма.
Вселената, Планетата
и АЗ,
че вечното се казва
всъщност МАМА –
а преходното се нарича
Аз.
И казват ми животът
продължава,
и аз ги гледам
с ангелски очи:
приятели, да пеем с
Окуджава,
че земята ни все още
се върти.
