Тодор Иванов

ЛИСТОПАД

Натежали от тъга по лятото,
листата капят.
Листа, потрепващи в падането си.
Устремени нанякъде листа.
Усукани около тънко клонче
листа, отказващи да паднат.
Листа, които се докосват,
летейки надолу.
Замрели в очакване да паднат
листа.
Люлеещи се листа, за които
и падането е игра.
Сбръчкани кафяви листа,
които се срамуват от височината.
Последните, уморени листа,
остават без глас и заш-ш-ш-шумяват,
несъгласни да паднат и да бъдат
сметени от чистачката.
Оплешивели клони търпеливо
чакат снега, да побелеят с достойнство.
Есен е.

НОЩНА ПЕПЕРУДА

Ти си нечия кошница, пълна с прашни любовни
сувенири.
Ти си нечия безцелна нощна разходка.
Ти си нечия забравена димяща цигара.
Ти си нечия нощна аритмия.
Ти си нечия излишна прошка.
Ти си нечия любопитна нощна пеперуда.
Ти си нечия победа, положена с нежност в гроба.
Ти си…

ПАЯЖИНА

Една недоубита носталгия те влачи
по бездушните улици.
Думите – натрошени орехови черупки.
Асансьорът – дискретен като сводник.
Една китара в ъгъла – изоставена държанка.
Една полегнала Библия, очакваща посветените.
Едни изпепелени очи, мамещи като голота.
Един безмилостен паяк дооплита ужасена пчела.
Гола, Смъртта ме очаква.
Докосвам я.
Тя няма сърце – затова очите й са безсърдечни.
Господи, преди да я прегърна, подари ми очите й!

БИБЛЕЙСКО

С радостно оживление при “Старата любов”
показваш новата си кожа.
Този похотлив плешивец – юнското слънце – е
отлюспил последните корици от старите рани
по коленете ти.
Колене на падало дете.
После – с позабравена екзалтация – ревностно
ще възпееш и този Апостол на любовта.
Той ще забие с наслада третия гвоздей на
новото любовно разпятие.
И ще оглушеем от тържествуващия вик на
възкръсналата любов.
И – глухи за познатото следващо – ще дочакаме
онази библейска целувка.