Олег Федотович Головко, украински писател, е роден на 1 септември 1940 г. в село Рахни-Собови, Гайсински район, Виницка област, Украйна. Завършва Томския електротехнически институт по железопътен транспорт през 1962 г. Работи на строежите в Сибир и Далечния Изток, а от 1965 г. - на Южните железопътни линии, като електромеханик на станция Гребенка и старши електромеханик на участъка Лубни-Ромодан. От 1967 г. е главен инженер в Кременчугската подстанция за сигнализация и връзка. Пише на украински и руски език. Съавтор е на колективните поетически сборници “Над Томью-рекой” (1961) и “Мои друзья”. Автор е на поетичните книги “Радио на сосне” (Томськ, 1962), “Стежка до рідної хати” (К., 1968), “Поїзди надії” (К., 1974), “Струны тайги” (Х., 1989), “Гаптовані рушники” (К., 1990), “Прощання з рідною хатою” (Кіровоград, 1991), “Йшла коза-дереза” (К., 1990), “Пливе щука з Кременчука” (Х., 1990), “Нерозумний песик” (Х., 1991). Член на Съюза на украинските писатели от 1974 г. Умира на 10 юни 2016 г. През 1989 г. Олег Головко е гост на побратимения с Кременчуг град Свищов. В негов превод стихове на поетите от Свищов Георги Драмбозов и Людмил Симеонов са публикувани в украински издания.

Публикации:

Поезия:

ЗЕМЯ РОЖДЕНА, МОЯ КРЪВ И СИЛА…/ превод: Людмил Симеонов/ брой 119 юли 2019