Рамон дел Валие-Инклан
Рамон дел Валие-Инклан (Ramon Maria del Valle-Inclan), испански писател, драматург, преводач, е роден на 28.10.1869 г. в град Вилянуева де Ароса, провинция Понтеведра (Северозападна Испания), Галисия в знатен, но обеднял благороднически род. Внук на журналист, син на писател. Завършва средното си образование в Понтеведра (1885) и учи право в университета на Сантяго де Компостела (1885-1890), пътува до Мексико (1892) и Куба (1893), запознава се с Рубен Дарио. Установява се през зимата на 1896-1897 г. в Мадрид. Започва литературната си дейност като представител на „поколение’1898″. Публикува първия си разказ през 1889 г. в барселонско списание. Активно участва в литературния живот на столичната бохема, публикува в периодиката. Губи лявата си ръка по време на скандал в Мадрид (1899). Отначало е на страната на модернизма и анархизма, после се насочва към реализма и става защитник на „църквата, родината и краля”. Антифашист. Защитава Испанската република. В творчеството си ратува за ново испанско възраждане. Поезия: „Аромати на легенда” (1907, стихове), „Тръбата на Киф” (1919), „Събрани стихотворения” (1930). Пиеси: „Орел на честта” („Хералдическият орел”, 1907), „Романсът на вълците” (1909) „Априлски разказ” (1910), „Среброликият” (1912), „Маркиза Розалинда” (1913), „Главата на дракона” (1914), „Светлините на Бохемия” (1920), „Рогата на дон Фриолера” (1921), „Дъщерята на капитана” (1927) и др. Проза: „Жени. Шест любовни истории” (1895, разкази), „Сонати. Спомени на маркиз де Брадомин” (1902-1905, новели), „Сенчестата градина” (1903, разкази), „Цвете на святост” (1904, новели), „Кръстоносци на каузата” (1908, роман), „Блясъкът на огъня” (1909, роман), „Божествени думи” (1920, роман), „Вторник от карнавала” (1926, новели), „Тиранинът Бандерас” (1926, сатиричен роман-памфлет), Иберийски цикъл (1927-1928), включващ романите „Съдът на чудесата” (1927), „Да живее моят владетел” (1928), „Хитростта, предимството на мечовете” (1928, недовършен). Плодовит преводач: Еса ди Кейрош от португалски, А. Дюма от френски и др. От 1923 г. е в опозиция на диктаторския режим на Примо де Ривера (1923-1930). През 1924 г. след дълъг престой в Галисия се връща в Мадрид. През 1929 г. затворен в мадридския затвор. Присъединява се към Радикалната републиканска партия. През 1932 г. републиканското правителство го назначава за пазител на националното художествено наследство, директор на музея в град Аранхуес. Почетен президент на Асоциацията на приятелите на СССР. Председател на „Атенео” - най-старото културно средище в Мадрид (1932). През 1933 г. е назначен за директор на Испанската академия за изобразителни изкуства в Рим. През 1935 г. се връща в Испания, участва в Първия международен конгрес на писателите в защита на културата. Умира от рак на 05.01.1936 г. в Сантяго де Компостела. Пълните му събрани съчинения - „Opera Omnia” обхващат XXII тома. У нас в годините на социализма са издадени в Библиотека „Световна класика” „Сонати. Тиранинът Бандерас” (НК, 1979).
Публикации:
Поезия:
