със скулптора Иван Лазаров разговаря Христо Д. Бръзицов

*
Създаването на голямо изкуство има нужда от спокойствие. Може би скулптурата има нужда най-много от спокойната работа в ателието, защото това изкуство е най-вече свързано с груба физическа работа за създаване на формата - главното изразно средство на скулптурата.

*
Изобщо изкуството е свързано с твърде скъпи материални средства. Вие сами знаете, че изкуството е процъфтявало най-вече в епохи на голямо благоденствие. Аз не мога да се съглася, че мизерията прави твореца по-деен. Неспокойният дух, не гладния стомах потиква творческата дейност.

*
Ние, скулпторите, знаем много добре, че не пищният материал прави художественото произведение.

*
Колко усет са имали в това отношение старите наши майстори, надгробните плочи в църковните дворове, чешмите и други стари паметници.

Българският скулптор твърде много усеща стойността на тези стари наши паметници, направени от простия пясъчник, варовик или зеления андизит, но в своята работа той, наред с преодоляване на мъчната художествена задача да се изрази чрез простата форма и с прост материал, той трябва да се противопоставя на увлечението към бляскавото, скъпото, което не винаги е и хубавото.

*
Вие виждате, че аз твърде жарко защитавам идеята да се използва за нашата скулптура българския камък. То иде и по други причини.

Скъпият материал твърде много ограничава свободата на скулптора. материалът трябва да бъде винаги в изобилие, под ръка. Оттам ще дойде и пълната свобода при създаването.

На тези, които увлечени от скъпия материал, аз ще напомня епохи, когато е създавано голямо изкуство и то от съвсем прост материал. Асирийците например - цялото им почти изкуство е създадено от печена глина.

*
Добре, да погледнем по-близо нашата резба. Това е нашата запазена скулптура от миналото. Нашите великолепни иконостаси. Те са пропити с радостите и тъгите на българина през робството!

В тях личи кипежът на живота, потиснат външно от официалната власт. Всичко това утвърждава нашите иконостаси като завършени художествени произведения.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 2, 22.02.1930 г.