Нешо Бончев Бончев (02.02.1839, град Панагюрище - 17.02.1878, Москва) е български възрожденец, литературен критик, общественик, педагог, преводач. Наричан първият български литературен критик. Роден в бедно занаятчийско семейство. Отрано остава сирак. Учи в родния си град при Й. Ненов (1852-1855), учителства 3 г. (1855-1858). Сътрудничи на К. Миладинов и сам обнародва народни песни в сп. „Български книжици” (1858), „Братски труд” (1860) и „Знание” (1875). Завършва философия в Киевската духовна семинария (1858-1861) и Историко-Филологическия факултет на Московския университет (1861-1866). Учителства в Москва в Първа московска гимназия и преподава в Лазаревския институт за източни езици (1868-1875). Не успява да си намери учителско място при престоя си и обиколките си в родината (1869 и 1873). Автор на статии, рецензии, преводи - превежда на български език „Разбойници” (1870) на Шилер и „Тарас Булба” (1872) на Гогол, части от творби на Омир и Херодот, а на руски от оригинала историята на Херодот. Сътрудничи на „Периодическо списание”, в. „Македония”, в. „Свобода”, сп. „Читалище”. Дописен член на БКД (дн. БАН) от 1871 г. Умира от туберкулоза два дни преди подписването на Санстефанския мирен договор. Погребан е в Даниловските гробища в Москва.

Публикации:

За Нешо Бончев:

КАК СЕ СЪХРАНЯВА И УТВЪРЖДАВА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА ДУХА/ автор: Панко Анчев/ брой 116 април 2019

ЛИЧНОСТ И ОБЩЕСТВО В СТАТИИТЕ НА НЕШО БОНЧЕВ/ автор: Лалка Павлова/ брой 163 декември 2023