Маруся Гордеевна Чурай (Маруся Чураивна, 1625-1653) е полулегендарна украинска народна поетеса и певица. Според преданието е родена в семейството на казашкия стотник Гордей, участвал в походи срещу полската шляхта, пленен и екзекутиран във Варшава. След смъртта на баща си Маруся остава да живее с майка си Агафрена в Полтава. В Маруся бил влюбен казакът от Полтавския полк Иван Яковлевич Искра (Искренко), син на хетман Яков Искра-Острянин, но тя била влюбена в Грицко (Григорий) Бобренко, син на хорунжия на Полтавския полк, с когото била тайно сгодена. Когато през 1649 г. започва въстанието на Богдан Хмелницки, Грицко заминава на война, обещавайки да се върне. Девойката го чака 4 години. Но когато се връща, Грицко вече не й обръща внимание, тъй като е обикнал друга - Галя Вишняк, от състоятелно полтавско семейство. Преданата девойка не понася загубата, опитва се да се удави, но я спасява намиращият се случайно наблизо Иван Искра. Накрая решава да се отрови с отвара, която случайно изпива Грицко (според друга версия - умишлено го отравя). През лятото на 1652 г. полтавският съд я осъжда на смърт, но присъдата е отменена по нареждане на Богдан Хмелницки. Според една версия - в затвора заболява от туберкулоза и умира през 1652 г./1653 г. в Полтава скоро след помилването си, според друга версия - дълго странства, става монахиня в манастир, където умира. Досега са открити около 20 нейни песни. За живота и творчеството й са създадени редица произведения - романа „Маруся Чурай” от Лина Костенко и др.

Публикации:

Поезия:

НА РАЗДЯЛА Я ПРЕГЪРНА/ превод: Захари Иванов/ брой 115 март 2019