Моа Мартинсон
Моа Мартинсон (Helga Maria Moa Martinson) (името й се среща и като Муа Мартинсон), шведска писателка, е родена на 2 ноември 1890 г. във Ворднес, Швеция, като Хелга Мария Шварц. Омъжва се много млада, ражда четирима синове, живее в недоимък. Две от децата й потъват под леда и се удавят през 1925 г. От ранните си години се включва в политиката на страната на левите. Тя е една от най-известните пролетарски писателки през 20-те и 30-те години на 20 век. Върху творчеството й оказват влияние М. Горки, М. Андерсен-Нексьо. Романите и поезията й се отличават със социален патос, драматичност и чувство за хумор. Първият й роман „Жена и ябълка” излиза през 1933 г. Той е последван от автобиографичната тетралогия „Майка ми се омъжва” (1936), „Венчаване” (1938), „Рози за краля” (1939), „Посрещам поета” (1950). Издава романа „Синовет на Сали” (1934), трилогията исторически романи за живота на шведските селяни през XVIII-XIX в.: „Пътят под звездите” (1940), „Огнените лилии” (1941), „Празник на живота” (1950). Авторка на сборниците с очерци и разкази „Зад шведската стена” (1944), „Любов между войните” (1947). В годините на Втората световна война е на антифашистки позиции. Съпруга на Карл Йохансон (1922-1928) и на писателя, Нобелов лауреат Хари Мартинсон (1904-1976), за когото е омъжена между 1929 и 1941 г. Умира на 5 август 1964 г. в Сурюнда, Швеция.
Публикации:
Поезия:
