Янаки Зибилянов

Изкачвам се на Витоша, отсреща,
намъквам се във някой тъмен храст
и там, замислен в моето си нещо,
поплаквам си на скришно и без глас.

А после се затътрям нанадолу,
към прашния, циментов, болен град,
където продължавам свойта роля
на весел, на уверен и богат.