Иван Иванов Енев, български поет, сатирик, журналист е роден на 11.II.1933 г. в с. Момино село, Пловдивско. Завършил е факултета по журналистика към СУ „Св. Климент Охридски”. Близо четвърт век работи като журналист и заместник-главен редактор в Пазарджик. Издадени книги: „Иконостас” (1998), „Весел парастас” (2001), „Български редути” (2007), „Дяволът е бял!” (2007), „Сатирата нежелана” (2008), „Свети ми слънчогледова пита” (2008), „Еньовчета” (2009), „И в мен въпросите кълват” (2009), „Миражи в Атакама” (2010), „Дъга от светлика” (2011), „Знаци в душата” (2012), „Преживелици” (2012), „На словото в пожара. Избрана сатира и лирика” (2013). Член на СБП, СБЖ и Дружеството на писателите - Пазарджик. Носител на наградата за хумористична поезия в съпътстващия конкурс на името на Райко Алексиев (2001) и втора награда в съпътстващия литературен конкурс „Никола Фурнаджиев”. Награден е с орден „Кирил и Методий” II и III степен. Заедно с Никола Иванов е носител на наградата „Иван Динков” (2012). Умира през 2014 г. Още за поета виж: Светла Страшимирова, „Щрихи към образа на грешния поет Иван Енев” (2009).

Публикации:

Критика за Иван Енев:

ПОЕТИЧЕСКА САТИРА/ автор: Иван Д. Христов/ брой 112 декември 2018