Николай Некрасов

превод: Ангел Тодоров

***
Блажен - беззлобният поет
със малко жлъч и с много чувства,
посрещан винаги с привет
от безтревожното изкуство.

Ласкаят го отвред тълпи, -
и творческото изпитание
- съмнението - не кипи
в душата му, посред страдания.

Гнусят го сатири - в покой,
в безгрижност смисъла намира
и властва над тълпата той
с миролюбивата си лира.

И удивлява той света,
и не е гонен с думи диви
и ето - съвременността
му вдига паметник приживе.

Но благородния поет,
изобличител на тълпата,
разбулил страстите й - вред
гнети безмилостно съдбата.

Изпълнил със ненавист гръд,
той в сатирата меч намира
и преминава трънен път
с наказващата своя лира.

От хулите преследван, той
долавя звук на одобрение
не във хвалбите - сладък рой, -
а в крясъка на озлобление.

Не вярва той, и вярва, с нов
подем на своето призвание
и проповядва той любов
със словото на отрицание, -

ала с това, че той кори,
печели си врази сурови, -
и умният човек дори
навред с глупеца го злослови.

Признанието си светът
за след смъртта му е запазил:
тогава чак ще разберат
как той е любел - като мразел.

——————————

***
Във столицата - шум, витии,
кипи словесната война,
а в дълбините на Русия -
вековна, гробна тишина.

Там върховете на върбите
полюшват тихо ветрове…
На майката-земя гърдите
целуват, във дъга извити,
вълни от тучни класове…

——————————

в. „Час”, г. 4, бр. 5, 29. 09.1937 г.