Ели Видева

ФИЛОСОФИЯ

Отдавна нямам път за връщане,
във детството съм рядък гост.
Изпращах род, надписвах кръстове
и препогребвах с шепи кости.
Смъртта не се опитомява,
преодолява се с живот,
по който мълком продължавам,
а любовта е негов код.

КРЪГОВРАТ

Ражда се в ручея бърза вода
точно под връх Перелик.
Суркат се капки – пенлива следа
помежду камък и сипей.
И криволичи с потока под бор,
къдри вълничка край мура.
После отеква с камбанен акорд
на водопада под булото.
Бавно оттича на тънки ресни
в лоно на буйна река,
дето потъват небесни дъги
върху човешка тъга.
А до морето щом стигне със кротост,
ще се превърне в талази –
капки и пръски от нечия горест
ще са свободни за щастие.

ПРИРОДА

Децата ни растат като гугутки
и пътят им е ветрен показател.
Усмихва ги тополовият пух,
а слънцето е длан приятелска.
Пораснахме ли ние? Не, навярно
и щури мисли ни плетат косите.
Природата ни, като страсти жарка
да съхрани хлапетата, разчитам.