Ганко Петров Славчев, български писател, е роден на на 5 октомври 1930 г. в село Калейца, община Троян, област Ловеч, в много бедно семейство. Поет, прозаик, журналист, читалищен деец. Девети септември 1944 г. го заварва като ратай. Учи в родното си село, а след това - в Троянската гимназия, но се разболява от туберкулоза и дълго се лекува в санаториум. На 18 г. става член на БКП. Първите си стихотворения, с които спечелва редица конкурси, печата през 1949 г., когато е на 19 г. Включва се в бригадирското движение - ударник е десет бригадирски смени. Близък приятел на поета Пеньо Пенев, участва в изграждането на Димитровград. Работи във вестника на Азотно-торовия завод край Стара Загора. Завършва Военно-политическото училище в София. Заместник-редактор на армейския вестник „Страж на родината”. Десет години е офицер. Работи и в редакцията на в. „Комсомолец”. От 1969 г. до края на живота си работи в старозагорския вестник „Септември”. Член на Дружеството на писателите в Стара Загора. Приживе издава две стихосбирки - „Земя юнашка” (1959) и „Когато хлябът не горчи” (1973). Умира на 19 ноември 1983 г. в Стара Загора. Посмъртно се появяват книгите му „Книга за бедните” (проза, 1986) и „Вълчи сняг. Избрани произведения” (2008). В негова памет е издадена „Какво умира и какво остава. Книга за Ганко Славчев” (2008).

Публикации:

Поезия:

ЧЕРВЕНИ ГРОЗДОВЕ/ брой 119 юли 2019

За Ганко Славчев:

ЗА ЧОВЕКА И ПОЕТА ГАНКО СЛАВЧЕВ/ автор: Христо Черняев/ брой 109 септември 2018