ИЗБОР
ИЗБОР
Все си казвам:
Човече божи,
поживей за плътта си дива!
Само с гола душа – не може.
Само с голо сърце – не бива.
Трябва в този живот коварен
рог от дявола да си купиш,
вместо в скрупули да се харчиш
и да търсиш човека с лупа…
Все си казвам.
И все преглъщам.
Тихо.
Бавно.
И надълбоко…
Ех, ти ангелска моя същност,
колко ада ми костваш, колко!
Ако имаха капка смисъл
твойте блянове допотопни,
аз на дните си хляба клисав
щях да дъвча с усърдност попска.
Но сега само свивам устни
и пребърсвам потното чело:
като виждам – какво пропускам,
а не виждам – какво печеля.
ОЦЕЛЯВАНЕ
Странни процеси извършват се с мене:
ставам по-мнителен,
все по-надменен.
Вече не влизам в любовни оброци –
не, че съм стар –
имах тъжни уроци.
С дружби, с приятелства цял бях миниран…
Взрив!…
…Излекувах се.
Днес ги презирам.
Но на врага си сега свалям шапка:
честно ме мрази, здраво ме хапе.
Болката нервите опва, но свиквам.
Пъдя я с размисли за политика.
Пишат,
войната не е неизбежна.
Бедно човечество,
имаш надежда!
Имаш надежда, щом днес се променяш:
ставаш по-мнително,
все по-надменно,
все по-самотно,
все по-търпеливо,
с по-незаръбващи рани…
Но живо.
