Агея (Agneya), псевдоним на Сачидананд Хирананд Вацяен, известен индийски писател, e роден на 07.93.1911 г. в походна палатка в село Кушинагар, сега щат Утар-Прадеш, в семейство на археолог и специалист по санскрит. Завършва средно образование в Християнския колеж в Мадрас. Бакалавър на техническите науки - завършва Християнския колеж Форман в Лахор (1929). Дебютира с поетична книга през 1933 г. Поет, прозаик, журналист, преводач и преподавател. Публикувал е 16 сборника с поезия, три романа, пет сборника разкази и есеистика, драми, пътеписи и критика. Пътува много из страната и зад граница. През 1930-1933 г. е хвърлен от английските власти в затвора за революционните си убеждения, после е под домашен арест. Основоположник на ново течение в поезията. Публикувал е поетичен сборник под заглавие „Седемте струни” (1943), в които са включени творби на млади поети, привърженици на новото поетично течение. През 1936 г. редактира две литературни списания - в Агра и Калкута, през 1947 г. - списание в Аллахабад, през 1951 г. започва да издава свое литературно списание, а през 1961-1968 г. - ежеседмичното списание „Dinaman”. През 1943-1946 служи в Индийската съюзна армия. Чете лекции в Калифорния университет в Бъркли, в Хайделбергския университет, професор в Джодхпурския университет (в щата Раджастхан). През 1977-1980 г. е главен редактор на ежедневния вестник „Navbharat Times”. Награждаван е от Сахитя академи (Литературната академия) за свои поетични творби. Удостоен с много национални и международни литературни награди, сред които и „Златен венец” (1983) за поезия. Превежда на английски свои и творби на други индийски поети. Превежда Башо и др. класици. Превеждан е на много езици. Умира на 04.04.1987 г. в Делхи.

Публикации:

Поезия:

ОСТРОВИТЕ НА РЕКАТА/ превод: Атанас Далчев/ брой 103 февруари 2018