Стоян Илиев (Стоян Илиев Димитров), български писател ­ литературен критик, литературовед, е роден на 2 май 1932 г. в с. Маломир, Ямболско. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като редактор във в. “Народна младеж” (1958-1960), завеждащ отдел “Критика” на сп. “Септември” (1963-1966), заместник- главен редактор на в. “Литературен фронт” и на издателство “Български писател” (1969-1971), в Института за литература при БАН като научен сътрудник от 1967 г., старши научен сътрудник (1981), професор (1985 г.), научен секретар, ръководител на секция „Руска литература”. Доктор на философските науки. Автор на студии за Емилиян Станев, Никола Йонков Вапцаров, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Ивайло Петров, Пейо Яворов, Кръстьо Куюмджиев, Минко Николов. Съставител и редактор на сборници по естетика и история на литературата. Издадени книги: „Незавършени портрети” (1967), „Спор за поезията и критиката” (1969), „Противоречивият свят на Яворов” (1976), „Естетическите програми на френските и руските символисти” (1979), „Пътищата на българските символисти” (1981), „Теодор Траянов - грядущ и непознат” (1983), „Димчо Дебелянов - между греха и разкаянието” (1985), „Николай Лилиев - син на обезверен жребий” (1987), „Ивайло Петров и неговите герои” (1990), „Любими спътници на детството” (1992), „Любовта на поетите” (1992), „Родени един за друг. Страници от историята на българската любовна лирика” (1993), „Българската Мадона в творчеството на Елисавета Багряна, Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров, Николай Хайтов” (1998), „Литературни портрети” (1999), „Литературни очерци в 2 т.” (1999), „Женският въпрос - мъжка трагедия” (2000), „Лице в лице със смъртта” (2004). Член на СБП. Умира на 5 февруари 2004 г.

Публикации:

Критика за Стоян Илиев:

В ПОКОЯ ДУМИТЕ КЪНТЯТ/ автор: Таньо Божков/ брой 103 февруари 2018