СМЕШЕН ПЛАЧ!..
Всъщност, с тези редове не се връщам към творчеството на безсмъртния Ботев, а към вечната борба на доброто със злото. Която вдига пушилка и в българския духовен живот, раздухвана от „принципни” съображения и уж нематериални мераци.
Сега въпросното добро, маскирано като ощипана мома, горко ридае в електронния портал „Култура”. Надничайки от антрефилето на Михаил Неделчев „Памет за Иван Пейчев - сдържано за един литературен скандал”.
Поводът - (не)връчването на тазгодишната награда на името на шуменския поет. Мерзък виновник за случилото се е Съюзът на българските писатели, има си хас да е друг! Защото се оттеглил от решението на журито поради драстични пропуски при съставянето на същото това жури.
И като резултат: дистанцирано отношение на Шуменската община от създалата се галимация, докато не бъдат изчистени всички недоразумения, прибързани решения и лични страсти.
От този повод по-добър за ругателства над СБП, здраве му кажи. С един замах е смъкната и хвърлена в калта фалшивата му маска:
„Тук ще разпределим наградата за този, който ни подкрепи за избора ни при присвояването на властта - разкрива козните на Сатаната авторът - там ще посочим стария послушен ветеран.
Ще демонстрираме пред централните и местните власти чрез тези наши дейности, че ние сме единствените истински писатели, че нашият Съюз е единственото писателско обединение, че нас трябва да уважавате, обичате и четете.
Е, книжките ни били немощни, не излъчвали енергии, самите ние сме били скучни и неартистични. Та нима литературата не е преди всичко сериозност, трътлеста стабилност, институционална достолепност?”
Не е подминат и председателят на Съюза Боян Ангелов. Човек остава с впечатление, че е изтъкан от безмерна лошотия и византийско коварство.
Под ръководството му из страната бръмчат орди кръвожадни литературни мутри. Грабнали ръждиви химикалки, те стръвно изнудват невинни кметове да учредяват награди за нищи духом, лукаво подбрани съюзни членове. Докога? Защо, о, Боже?
Истински творци-модернисти, забодете перата си в сърцето на казионните лапачи! Общинари, отпушете си ушите за Мишовата единствена „вярна” правда…
Думи, думи, думи. Бла-бла-бла, с дъх на войнстващо безсилие. Само за да обидим опонента, инакомислещия, по-добрия във всичко.
Ако светите братя Кирил и Методий предполагаха за какво ще се ползват буквите им, нямаше да ги създадат. Все пак далеч съм от мисълта, че кой каквото ти говори, става дума за пари.
В случая - за литературни награди, апетитно подплатени с тях. Нито пък за скрито властолюбие. За груби опити да се доминира и моделира съвременната българска духовност по изсмукани от пръстите критерии.
Факт е, че някой и някои остават встрани от коловоза на живия живот, затова привличат вниманието с провокирани скандали и лични обиди. Това не ще им помогне да станат по-талантливи, актуални, четени, търсени, под френетичните крясъци на липсващи тълпи.
Няма да се зарадват и общините, че ги поучават как да постъпват в подобни случаи, вместо да мислят със собствените си глави.
Може би истинското им място е в мрака на Хелоуин. Там, плашейки куцо и сакато с ръмжене, ще се интегрират в собствената си същност и ще са полезни на тоя, що клати гората.
В реалността, с този си апетит да бъдат на всяко гърне мерудия, трудно ще ги бъде. Без да визирам конкретно никого ми се ще да припомня, че който сее ветрове, жъне бури.
И в същия контекст: че заниманието с литература не е едноличен патент. Даван на този, дето си мисли, че го може и кукурига навсякъде колко е голяма организационна, духовна, менторска и пр. работа.
Личните нападки също не носят полза. Най-мъдър кантар за всичко има времето, а и поетът, ако пишман менторите са го чели, казва: „Добро ли сме, зло ли правили, народът нази ще съди…”
Що се отнася до СБП, той е орисан с дълговечност, авторитет и много кандидати за негови членове. Грижливо отсявани, за да се отдели зърното от плявата.
А че има много плява в нашия литературен живот, си личи и от коментираната статийца на Неделчев. С инат и тропане с крак, обаче, наградите се превръщат в изпросено коматче.
Какви са изводите, скъпи граждани и милички бабички?
Не джавкайте Съюза - с нищо не ви е крив, че се развива като пълноценна духовна институция с посока в бъдещето. Оставете на мира и председателя му - той се ръководи от съюзен устав и от Управителен съвет.
Вижте духовните си дрипи, пък се отдайте на размишления пред парадния вход на следващата община: слагане ръка на паричните награди ли са ви основния дерт, или нещо друго?
Тревожите се, че Картаген още не е разрушен? А може би ви боде дилемата кому сте нужни? Или за какъв чеп…
