Георги Н. Николов

Коледните празници чукат на вратата и на преден план изплуват хубавите новинарски теми. Сред тях - колко българи ще отпиват искрящо шампанско из екзотични дестинации на гърба на географията.

Колко по местоживеене ще се давят с регионална парцуца & кисело зеле и колко и това няма да правят, но не от цинцарлък.

Честни социологически агенции се надпреварват с розови прогнози, че само за подаръци у нас човек ще похарчи между 780 и 2,4 хил. лв., софрите отделно.

Не знам дали това важи и за 2,5 млн. хуманоиди, живеещи на и под прага на мизерията. Ако случайно нямат пари, за което се хващам на бас, те могат да вникнат в челния опит на телефонните измамници.

На похитителите на банкомати, биячите на самотни баби, изнудвачите, частните съдебни изпълнители, топлофикационните дружества, контрабандистите, наркопласьорите, каналджиите и още ловки стахановци от зоната на здрача.

Както си му е ред, на върха на тази хранителна верига са „народните” представители.

Техният успех в подмолното шкембелеене стига дотам, че за съвет ги молят босовете на якудза, камората, червените кхмери и нашенските кърджалии по места.

Лекциите им се онагледяват с примери от парламентарната трибуна, за да стане всичко по-ясно. Например: с гласувания преди дни мораториум върху новите лекарства, от които крещящо зависи животът на хиляди български граждани с онкологични и други сериозни заболявания.

Това е нова смела крачка в българското законодателство, разтваряща врати към здравната емиграция.

Който може финансово, ще оцелява в странство. А който не може?

Ех, никой не е вечен. Но понеже говорехме за дестинации… Явно най-желани в родината, преди празници и след празници, си остават жълтите павета.

Последна спирка, на която слиза куцо и сакато (много често - в буквалния смисъл), за да излее жалбите си пред всякакви правителствени истукани, овластени мумии и търтеи с каменни лица.

Неволниците - измамени работници, майки в чудо с болните си деца, умиращи клиенти на здравеопазването, гладуващи старци, дрипави полицаи, бити медици и пр., накрая ще използват паветата по предназначение.

Защото всяко прекалено нещо е вредно, а гушата на народа става все по-стисната. Джобовете - пълни с паяжина, а надеждите - кисели като физиономията на демократ, изпаднал от държавната хранилка.

Все пак има и нещо конкретно: прагът за бедност през новата 2018 г. ще е официално 321 лв. А неофициално с непрекъснато вдигащите се цени на стоки от първа необходимост?

Впрочем, и сега за издръжката на четиричленно семейство в София са нужни 3 хил. лв., включващи битови разходи, храна и евентуално - тоалетна хартия вместо партийни обещания. В провинцията сумата е 2, 3 хил. лв., а общо за страната близо 80% от семействата са под този праг.

На разговорен език това означава траен недоимък плюс гладуване, неумолимо стопяване на микроскопичните спестявания, отпадане от училище, битова престъпност, стрес, лавинообразна смъртност.

Лъсва страшният въпрос: „Какво да се прави?” Отговорът е многопосочен, но винаги свършва в миазмите на социалната клоака.

Чрез бързи убийствени кредити уж за спасяване на положението, клошарство, просия, алкохолизъм и наркомания, разбити семейства, обречени деца. И агресия, агресия, агресия в тълпата себеподобни, караща я ден за ден както дойде.

На все повече човеци от тази мрачна кохорта цивилизационните права свършват до казаните с боклук. Що се отнася до работещите мравки, заплатата им има чудното свойство да изчезва още в края на първата седмица след получаването.

Може би трудещите се безконтролно се тъпчат с хайвер и стриди, та чак ушите им плющят. А може би даваното им от чорбаджията, фабриканта, бизнесмена е малко и стига само за гурме сурогати.

Независимо от всякакви нормативни уредби, уж права на служителите, законова защита от експлоатация и аварии и още, и още фантасмагории.

Кукуригани по ТВ-екраните от синдикални примадони и бодри наивитети. Непомирисвали що е това труд и какво - работещ беден, допълващ залъка си от пенсията на престарели родители. Жертви на някакъв честно изживян живот без кражби и измами, поради което сега беззъбо вият към европейската месечина, дето щяла да ни гостува.

Макар никой „горе” да не го бръсне за слива, общественото мнение за чаканата дунанма е „голям праз”. Пискливото квичене на гостоприемните ни фанфари няма де реши нито един страшен проблем, сред които крайъгълен е докога ще съществува българската нация.

Кой е крайният срок за шаване на държавата ни върху картата на света, в чий интерес е заличаването й и кой наш политик пръв е приел да го свърши?

Защо чак сега се заговори за ревизия на мръсната четвъртвековна приватизация и защо ни будалкат с нея? След като отлично знаем, че нито един откраднат пирон не ще бъде върнат обратно и нито един наглец, мошеник и партиен бандит - осъден.

В руините на продадените за по 1 лев заводи няма да се върне производството, нито националното стопанство ще възкръсне.

Неговата смърт бе предизвестена зад гърба на обикновения народ, обезлюдяването на апетитни територии - част от план за заграбваните им с неясни засега цели.

Противопоставянето на етносите: добавка за ускоряването на социалния хаос, който и сега е цар на положението. Провалът на реформите - задължително условие за буксуването на България, докато окончателно се срине в нозете на всякакви господари и „приятели”.

Липсата й на самостоятелна външна политика е удобен гарант за допревръщането й във феодална колония с робовладелски привкус и първобитен политически манталитет. Който наистина вярва, че сме потребни на Европа в друга роля, освен за задни цели, трябва да стане почетен обитател на най-близката лудница…

За там, със скоростта на светлината, нека отлетят и повечето обитатели на Парламента. Или сам той да бъде провъзгласен за лечебно заведение със строг режим и решетки.

Това ще е заслужена награда за евтините актьори между стените му. Взаимно обясняващи се в управленско-опозиционна любов с реплики като „няма да ти цепя басма”, „ще смачкаме тия тахтаби”, „съд до дупка”, „излез отвън да се разберем”, „ти малко ли краде, та гледаш мен” и т.н.

Слушащото в захлас простолюдие за сетен път се убеждава в братската обич и разбирателство между честно избраните върколаци. И хуква да се запасява с плажни надувни пояси, за да не го отнесат обещаваните реки от мед и мляко.

Разбира се, всичко е в бъдеще време и пред омаяния ни взор платени чичовци и лели дърдорят „правим всичко възможно”, „сега разработваме програма”, „стартирахме дискусия за бабината си трънкина” и други шменти капели.

Думи, думи, смрадливи лафове и празни обещания. Купчини лъжи, по-високи от Еверест. Отдавна вече, битуваща в свой лъскав виртуален рай, политическата клика и административните й подлоги са забравили за нас.

Идиотска е надеждата, че някога ще се коригират. И подхвърленият къшей им се вижда много, ама няма как: не могат да управляват само гробище, трябва им и жива публика.

Особено сега, по светлите празници. Ако дядо Мраз все пак реши да ни навести и маршрутът му минава край Народното събрание, добре е да си застрахова чувала… с каквото има вътре.

Защото ония са много чевръсти и могат, скорострелно гласувайки закон, да му го отмъкнат. Я за неплатено ДДС, я заради платено ДДС. Или по подозрение, че носи нови мерки за борба с ликвидираната у нас корупция, със сивата икономика и контролирания свише наркотрафик.

Абе дядка, всичко е под контрол! Обирай си коледните круши докато си цял, или кажи към коя партия си.

А между другото, докато ходиш по адреси, не си ли видял ония тримата от Перник, издирвани заради взривения банкомат?

Ако ги видиш - да не се безпокоят! Платят ли си на когото трябва и колкото трябва, ще хванем на босия цървулите. В чест на Нова година, а? Бла-бла-бла…