Георги Н. Николов

Всъщност, какво е съвършенство и къде да го търсим? Сложен въпрос за света от ХХІ в. Раздвоен между пориви за хуманност и военни конфликти. Между бляскавата цивилизация тук и все още първобитното съществуване… някъде.

Разтърсван от противоречия, успокояван с надежди, но винаги в коловоза на човешката същност. Моделирана от Създателя под дъгата на хармонията, доброто, взаимното доверие и обичта. За да могат людете, разоравайки нивата на живота, да хвърлят в нея само плодни зърна.

За светлината на утрото днес, за бъдещето - утре и разбира се, за паметта на поколенията. Която приемаме като факел и предаваме нататък, преди да изтлеем в обречена забрава. Над всичко, сякаш цветен дъжд, струи магията на словото.

Нея, без никакви уговорки, откриваме и в антологията „Поети 2016″. Дело на изд. „Български писател”, със съставители Георги Ангелов и Ели Видева и редактор Боян Ангелов. По страниците й среща си дават 356 лирици. Много ли са, или малко? За тържеството на таланта и духа бройката няма значение.

Млади и „стари”… Някои, появяващи се по-често пред строгия съд на читателите, други след дълга творческа пауза. Критерият за селекция на произведенията обаче е бил по скалата за ярка художествена значимост.

За възраждане на моралните ценности, без които всяко общество е обречено. За силата на посланията, достойни да надживеят епохата на своето раждане, защото изричат истини в най-чист вид.

А още - те пеят със звуците на българската душа. Мъдра, страдаща, обичаща, заклеймяваща. Възторжена, или душена в съмнения. Уморена в борби с приятели и инородци, или толкова енергична и силна, че докосва небесата. Но във всичките си превъплъщения под перото на авторите: безспорно въздействаща, подканяща към размисъл и себеоценка.

С нея търсим мястото си в гръдта на гражданската пирамида. Очакваме доверие в очите на децата и мъдро съгласие за делата ни в пантеона на предците. Някъде сред шарения губер на битието сме и самите ние. Открили точното си място, заради което тъпчем земята, или се губим в пороя от мимолетни страсти, дребни щения, материални химери, безмерно его.

Чудесна е идеята за „Поети 2016″, защото по редовете струи свежест, бодрост и достойнство. А националната ни поетична лира отново разкрива безкрая си от възможности да открои най-същественото, най-вълнуващото.

Да го върне в гордостта на историята, приобщи към жаравата на реалността, или подготви за полет над летвата на неизвестното в идващи години.

Представените произведения: различни по тематика, художествена интерпретация и емоционално въздействие, спояват индивидуалността си в монолитен, неотразим лирически поток.

В бистротата на който привидната делничност, умелата метафора, скритата алегория и прямата диалогичност извайват общ силует на съвременната българска лирика. Във вените й бурно пулсират човешките потребности.

Бликат в сърцето и го карат да бие нетърпеливо и учестено. После настъпва миг покой, докато планетата, отразена в съзнанието, отново ни посочи верния курс - напред и нагоре, към вечните надежди.

Сборникът е приобщил звъна на личното с грохота на тълпата, интимното - с посланията на колективния разум. Всяко стихотворение е подбирано внимателно. Ако можех, бих цитирал всички с поклон пред авторите. Съставителите и редакторът несъмнено заслужават поздравления за огромния труд.

„Поети 2016″ носи и друго важно достойнство. Че литературата ни, в случая - лириката, е все така емблематична за гордостта на българския дух, а естетическата традиция остава непокътната пред чужди веяния и „примери”.

Ще я оприличим с палитра от човечност и възвишеност, изпращащи зарите си далеч зад границите на нашата страна. Над върховете на Орфей, над морета, континенти, страсти.

Антологията се разгръща молитвено, сякаш отпиваме целебна глътка от щерната на безсмъртието. Впрочем, така и трябва да бъде…