Никола Филипов, български писател, историк, литературен критик е роден на 14 ноември 1876 г. в Казанлък. Завършва история и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1897). Специализира в Париж и Берлин. Учител в Русе, Белоградчик, Видин, Пловдив, София. Сътрудничи на сп. „Мисъл”, „Демократически преглед”, „Съвременна мисъл”, „Родна реч”, „Философски преглед”, библиотека „Български писатели” и др., където печата предимно исторически и литературни студии и критики. Сред по-важните му трудове са: „Произход и същност на богомилството”, „Философски проблеми в учението на богомилите”, „Паисий Хилендарски”, „Марин Дринов”, „Д-р Кр. Кръстев” и др. Книги: „Данте - Молиер” (1925), „Моята изповед пред народа. Как и кога ми се явиха за първи път виденията на св. Богородица и др. светии и се отбележиха по тялото ми; Точни предсказания; Защо се подложих на докторска експертиза; Какво казват д-р Данаджиев, д-р Горанов, Устабашиев и др.” (1925), „Швейцария” (1926), „Дания” (1929), „Петър и падането на Източна България” (1930), „Нашето възраждане чрез литературата” (1940), „Богомилството. Произход и същност” (1941), „Венеция” (1941). Член на СБП. Умира на 1 юни 1959 г. в Казанлък.

Публикации:

Публицистика:

ПРЕД СВЕЖИЯ ГРОБ НА ВАЗОВА/ брой 100 ноември 2017