Юрий Николаевич Рьорих, изтъкнат руски изтоковед, лингвист, филолог, изкуствовед, етнограф, пътешественик, е роден е на 16 август 1902 година в село Окуловка, Новгородска губерния.
Детските и началните му юношески години минават в Петербург. В гимназиална възраст започва сериозно да се интересува от Изтока.
През 1919 година завършва индоиранското отделение на училището по източни езици към Лондонския университет, а през 1922 година Харвардския университет в САЩ – със степен бакалавър по индийска филология. През 1923 година завършва в Париж училището за източни езици към Сорбоната (най-големия център на европейското изтокознание), където получава звание магистър по индийска филология. Знае десетки езици.
През 1923–1928 г. взема дейно участие в Трансхималайската експедиция, организирана от баща му Н. К. Рьорих. От 1928 г. до началото на Втората световна война е директор на Хималайския институт за научни изследвания “Урусвати”, работата на който е била насочена към комплексното изучаване на Изтока.
В сферата на обществена деятелност взема активно участие в пропагандата на Пакта Рьорих (Пакта на Културата) и борбата за неговото ратифициране. През 1949–1957 година преподава в Калимпонгския университет (Индия).
През есента на 1957 година се връща в родината си и оглавява катедрата по история на философията и религията на Индия в Института по изтокознание към Академията на науките в Москва. Именно на него принадлежи неоценимата заслуга за връщането в родината на творческото наследство на Николай Рьорих.
Умира на 21 май 1960 година в Москва. На името му е наречен третият връх на Алтай в разклонението на Катунския хребет, близо до планината Белуха – между върховете Н. К. Рьорих и Урусвати.

Публикации:

Проза:

ОТ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА МЪДРОСТТА/ превод: Диана Павлова/ брой 11 юли 2009