Джордже Кошбук (George Cosbuc), също и Джеордже Кошбук, румънски поет, е роден на 20.09.1866 г. в Хордоу, сега село Джеордже Кошбук, Трансилвания, в семейство на свещеник. Oще като гимназист публикува стихове в алманаха „Музата на Шомеш”. По покана на Й. Славич работи във в. „Tribuna” („Трибуна”), където публикува много стихове. Събира и превежда народни легенди, предания, приказки, анекдоти. След излизането на едно от най-значимите му произведения, поемата „Сватбата на Замфира” („Nunta Zamfirei”) критикът Т. Майореску го кани в столицата. От 1890 г. живее в Букурещ, но не се сближава с „жунимистите” (членовете на литературния кръг „Жунимя”, провъзгласил лозунга „изкуство за изкуството” и принципа „форма без съдържание”), разминавайки се с тях във възгледите си за изкуството. В Букурещ Кошбук издава книгите „Балади и идилии” (1893), „Прежда” (1896), „Дневник на безделника” (1902) и „Песни на храбростта” (1904), посветени на народния подвиг през Освободителната война (1877-1878). В 1894 г. заедно с Йон Лука Караджале и Й. Славич издава сп. „Vatra” („Огнище”), а през 1897 г. става редактор в списанието с монархическа насоченост „Albina” („Пчела”). От 1901 заедно А. Влахуце издава списание „Sаmаnаtorul” („Сеяч”), но когато официалните кръгове поискват да превърнат изданието в център на шовинистична пропаганда, двамата напускат редакцията. След въстанието от 1907 г. се появяват стихотворения като „Искаме земята!”, „Трицветно знаме”, в които поетът изразява ненавистта на народа към буржоазния строй. Критикът К. Доброджану-Геря нарич Кошбук „поет на селячеството”. Превежда „Божествена комедия” от Данте, „Енеида” от Вергилий, „Шакунтала” от Калидаса, творби на Шилер и др. Умира на 09.05.1918 г. в Букурещ. Посмъртно е избран за член на Академията на СРР.

Публикации:

Поезия:

СМЪРТТА НА ФУЛДЖЕР/ превод: Станчо Лазаров/ брой 99 октомври 2017