Добриша Цесарич (Dobrisa Cesaric), хърватски поет и преводач, класик на хърватската литература, е роден на10.01.1902 г. в Пожега, Славония в семейството на минен инженер. Един от основоположниците на социалното направление в съвременната хърватска поезия. Детството си прекарва в Осиек. Пише от 14-годишен. През 1916 г. се премества в Загреб, където завършва гимназия. Учи право. Работи в Народния театър в Загреб, като библиотекар в институт, преподавател, а след Втората световна война като редактор в издателство „Зора”. Първия си сборник със стихове „Лирика” („Lirika”) публикува в 1931 г. и за него получава награда на хърватската академия. Автор на повече от 10 поетични книги, сред които „Избрани стихове” (1942), „Песни” (1951), „Осветеният път” (1953), „Избрани стихотворения” (1960), „Моят приятел” (1966), „Водопад” (1970), „Избрани стихове” (1975), „Избрани стихотворения и преводи” (1975), както и на книга с преводи на творби от световната поезия. Сътрудничи на много литературни списания, в които печата свои статии и преводи от немски (Гьоте, Рилке и др.), руски (Пушкин, Лермонтов), италиански, български, унгарски езици. Член на Хърватската академия за изкуство и наука. Носител на националната награда „Владимир Назор” (1964, 1968). Председател на Съюза на писателите на Хърватия. В стиховете си избягва сложните метафори и увлеченията по експеримента. Стиховете му са преведени на много езици. Умира на 18.12.1980 г. в Загреб. Посмъртно са издадени „Спасени светлини” (1985), „Баладата за предградието” (1992), „Избрани творби” (2008) и др. През 2003 г. в родния му град е учредена награда за поезия на негово име.

Публикации:

Поезия:

БАЛАДА ЗА ПРЕДГРАДИЕТО/ превод: Иван Рудников/ брой 99 октомври 2017