Велчо Милев

Не зная кога се е пръкнало това словосъчетание “Литература и провинция”, но то много години, а и днес властва в нашия свят. В него е събрано всичко от тоталитарния шаблон на времето – събрано, дефинирано и узаконено – според който всичко в столицата е столично и всичко в провинцията е провинциално! Всичко в столицата е “свише”, всичко в провинцията е “низше”. Столицата налагаше тази максима, а провинциалните “столички” я следваха до оглупяване. Ами естествено – глупостта е заразителна, независимо от това откъде идва. С това разпореждане “свише” бяха длъжни да се съобразяват дори минералните извори. Спомням си как се прокарваха десетки километри водопроводи, за да е в окръжната или общинска “столичка” минералната вода, а не в някакво си невзрачно селце, дарено от природата с нея. Но хората, нали са “простовати”, отиваха в невзрачното селце и пиеха водата от извора. Българска им работа, вари го-печи го, то си върви подир някакви свои здрави инстинкти. Не разбира нито от постановления, нито от мнения на професори-преписвачи на студентски дипломни работи.
Еврика!
Не, не открих, а си спомних…
Спомних си, че не винаги е било така.
Преди много години една щедра ръка ми даде да прочета грижливо съхранени течения на “Мисъл” и “Златорог”. Бога ми, никъде по страниците им не срещнах съчетанието “Литература и провинция”, само единствено верните определения: литература, нелитература!
Никъде не усетих и полъх от внушение за литературна провинция, или провинция на литературата.
Докато в близкото ни минало и днес тези внушения налагат и отношение към авторите. Ето два примера от моята скромна особа, случили ми се на различни нива.
На окръжен конкурс /анонимен/, не щеш ли, се оказало, че трябва да ми връчат три първи награди.
Хайде де, че кой е той, чуваме го за първи път и не е нито от окръжния град, нито дори от общинския – стига му една, най-малката!
Години след това изпратих ръкопис на книга в столично издателство. Отговорът: „Прилагаме рецензия, според която ръкописът ви не е готов за печат.” Чета рецензията – нищо подобно! – препоръчва я за печат веднага!
При едно отиване до столицата се отбивам в издателството и случвам на неговия директор. Давам му да прочете рецензията и отговора на неговия редактор. Ще я издадем! – казва мрачно и заканително към служителя си.
Е, рекох си, станала е грешка, но справедливостта ще възтържествува.
Ядец! След месец получавам втора рецензия от “тежката артилерия” – професор едикойси: ръкописът ви има качества, но не е /забележете!/ връх в нашата литература, поради което… и т.н.
Ето, това са следствията от словосъчетанието “Литература и провинция”.
А като се разходи човек из географията на нашата литература, се оказва, че в различни времена столици на литературата са били не едно провинциални градчета и села: Калофер и Сопот, Чирпан и Жеравна, Елена и Стара Загора, Бургас и Провадия, Кочериново и Димитровград, Яврово и Берковица.
Докато административната ни столица през немалко периоди си е била сива литературна провинция, колкото и лъскави тоги да я разкрасяваха.
Какво да се прави, природата е своенравна, лечебните минерални извори бликват на невероятни и дори презрени от столицата места.
А “простоватите” хорица вземат, че пият от тях – от самия им извор.
Да им е сладко!
И дано да ги има повече – едните и другите.