Йосиф Йосифов

* * *

Аз ще се върна, ще се върна, дъще,
когато вече няма да ме има.
И в тая непрогледна, глуха зима
ще оживее празната ни къща…

Но ще се върна! Само ме очаквай!…
По бузата ти лъч ще се търкулне,
в сълза ще спре… Но ти не се отчайвай!
Отчаяш ли се – аз ще съм загубен…

Ти просто си мисли, че имаш татко,
заминал в най-щастливата посока…

Заспи сега… И сънища най-сладки
сънувай!…
А пък аз ще спазя срока
на моето завръщане…

Не спиш ли?